Надеждата е очакване, придружено с увереност, че нещо желано, добро и хубаво съществува или ще се осъществи.[1] Това е също така философска, религиозна и културнаконцепция, свързана с осмислянето на състоянието на човека, изпитващ това чувство.
В областта на психологията надеждата се различава от подходите за позитивно мислене, които се отнасят до терапевтичния или систематичен процес, използван в психологията за преодоляване на песимистичните склонности и нагласи.
Надеждата е една от трите богословскидобродетели в християнството, наред с вярата и любовта. Определя се като непоколебимо, спокойно и радостно очакване на бъдещото блаженство. Основава се на увереността, че Бог непрестанно се грижи за спасението на всички хора.[2]
