Московският протокол, чието пълно наименование е „Протокол от срещата на делегацията на СССР и Чехословакия“, е документ, подписан на 27 август 1968 г. в Москва. Той представя резултатите от преговорите между СССР и Чехословакия, състояли се от 23 до 26 август 1968 г., когато при окупацията на страната от войски на Варшавския договор цялото ръководство на Чехословакия е арестувано, отведено в Москва и изолирано в Кремъл.[1]
Московският протокол е подписан от всички членове на чехословашката делегация с изключение на Франтишек Кригел, който не присъства на преговорите, защото още с пристигането си е бил изключен от преговорният процес.[2]
Московският протокол е приет от ЦК на Комунистическата партия на Чехословакия на 31 август същата година. С него изцяло се отхвърля реформаторската идеология на Пражката пролет, приема се „братската помощ на СССР“ и се отваря пътя към бъдещата т.нар. Нормализация. Изпълнявайки произтичащи от протокола задължения Густав Хусак става лидер на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Под негово ръководство започва процесът на Нормализация.
Протоколът съдържа 15 точки:
- Декларация за подчинение;
- Отмяна решенията на Височанския конгрес;
- Кадрови промени в ръководството на страната;
- Ограничаване на свободните медии;
- Съгласие с престоя на окупационните войски;
- Избягване на конфликти;
- Защита на сътрудници;
- Укрепване на икономическата зависимост;
- Укрепване на Варшавския договор;
- Съобразяване с външната политика на Съветския съюз;
- Оттегляне на жалбата в ООН;
- Наказване на виновните;
- Инструкции за провеждане на нова политика;
- Конфиденциалност на преговорите;
- Вечна дружба със СССР.
Източници
- ↑ Zdeněk Mlynář. Mráz přichází z Kremlu, (1978), ISBN 80-204-0196-2
- ↑ Случаят е описан в книгата на Зденек Млинарж, член на ЦК на Чехословашката комунистическа партия, участник в преговорите в Москва. Zdeněk Mlynář. Mráz přichází z Kremlu, (1978); по тази книга е направен и английският филм Инвазията (Invaze) (1980)