PROFILBARU.COM

Михаил Обренович
Михаило Обреновић
	Михаил Обренович Михаило Обреновић
Княз на Сърбия
Роден	4 септември 1823 г. (стар стил) Крагуевац, Княжество Сърбия
Починал	29 май 1868 г. (стар стил) (44 г.) Белград, Княжество Сърбия
Погребан	Белград, Сърбия
Управление
Период	8 юли 1839 – 14 септември 1842; 26 септември 1860 – 10 юни 1868
Предшественик	Милан Обренович II и Милош Обренович
Наследник	Александър Караджорджевич и Милан Обренович
Семейство
Род	Обреновичи
Баща	Милош Обренович
Братя/сестри	Милан Обренович II
Подпис
	Михаил Обренович в Общомедия

Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.

Първо управление и изгнание

Михаил Обренович е син на княз Милош, основателя на династията на Обреновичите, и княгиня Любица. Наследява престола 16-годишен, след абдикацията на баща си и преждевременната кончина на по-големия си брат Милан Обренович II.^[1]

Първото му управление, продължило три години (1839 – 1842), протича в непрекъснати борби с привържениците на конституцията от 1838 година (т.нар. уставобранители), които се борят за ограничаване на княжеската власт и се ползват с подкрепата на сюзерена на сръбското княжество – османския султан Абдул Меджид I. През август 1842 година противоборството им прераства в открит бунт начело с Тома Вучич Перишич. Михаил е принуден да се спасява през Сава на австрийска територия.^[2]

Михаил Обренович прекарва следващите 16 години в изгнание във Виена и в родовите си имения във Влашко.^[1] През 1853 година се жени за унгарската графиня Юлия Хуняди (двамата нямат деца, разделят се през 1865 година).^[3] Завръща се в Сърбия след като в края на 1858 година княз Александър Караджорджевич е свален от власт. Заема за втори път престола след смъртта на Милош Обренович през 1860 година.^[1]

Второ управление

Вътрешна политика

Княз Михаил започва второто си управление с конституционна реформа. През 1861 година той свиква народна скупщина, пред която утвърждава новите принципи за управление на сръбското княжество: съсредоточаване на изпълнителната власт в ръцете на княза (който определя състава на правителството и Държавния съвет по свое усмотрение), свеждане на правомощията на Държавния съвет в законодателната област и централизация на управлението.^[4]

След като укрепва едноличния си режим с помощта на министър-председателя Илия Гарашанин и вътрешния министър Никола Христич, княз Михаил се заема с преустройство на въоръжените сили на сръбското княжество. На мястото на малобройната княжеска войска той създава масова „народна войска“ и я въоръжава с модерни за времето пушки и артилерия.^[4]

Външна политика

Военната реформа е елемент от подготовката на Сърбия за война с Османската империя. Княз Михаил си поставя за цел отхвърляне на васалната зависимост от султана, освобождаване на всички сърби от турска власт и обединение на южните славяни в обща държава. До въоръжен сблъсък се стига още през юни 1862 година, когато османският гарнизон на Белградската крепост подлага града на артилерийски обстрел. Пет години по-късно княз Михаил постига по мирен път изтеглянето на османските войски от столицата си и другите сръбски градове.^[3] Успоредно с това полага усилия за създаване на антиосманска коалиция. Резултат от тези усилия е поредица от договори от 1866-1868 година с Черна гора, Гърция, Румъния и част от българската емиграция^[3], известни под името Първи балкански съюз.

С противопоставянето си срещу Османската империя княз Михаил Обренович привлича в Сърбия много български национал-революционери начело с Георги Раковски, който образува през 1862 година Първата българска легия в Белград.^[5] През 1867 година сръбското правителство води преговори с Добродетелната дружина за организиране на въстание в българските земи и създаване на българо-сръбска държава начело с княз Михаил.^[6] Тогава в Белград е образувана Втората българска легия, но и тя, както Първата, е разпусната след като сръбските власти уреждат отношенията си с турските.^[7]

Княз Михаил Обренович е убит на 29 май (10 юни нов стил) 1868 година в парка „Кошутняк“ край Белград. Атентатът е организиран от лица, близки на детронирания Александър Караджорджевич.^[8]

Източници

↑ ^а ^б ^в Hösch, Edgar. Mihailo Obrenović, в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1979. с. 186. Посетен на 4 февруари 2018.
↑ Jовановић, Слободан. Михаило Обреновић, в: Станоjевић, Ст. (ред.). Народна енциклопедиjа српско-хрватско-словеначка. II. Књига. Загреб, 1927. с. 844. Посетен на 4 февруари 2018.
↑ ^а ^б ^в Hösch 1979, с. 187.
↑ ^а ^б Jовановић 1927, с. 845.
↑ Генчев, Николай. Българско възраждане. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 327-328. Посетен на 4 февруари 2018.
↑ Генчев 1988, с. 334 – 335.
↑ Генчев 1988, с. 345 – 346.
↑ Jовановић 1927, с. 845 – 846.

Милан Обренович II	→	княз на Сърбия (1839 – 1842)	→	Александър Караджорджевич
Милош Обренович	→	княз на Сърбия (1860 – 1868)	→	Милан Обренович IV