Михаил Балкански

Михаил Балкански
цигулар
Роден	7 октомври 1909 Слатина
Починал	1985

Михаил Георгиев Балкански е български цигулар, диригент и музикален педагог.

Биография

Роден е на 7 октомври 1909 г. в с. Слатина (дн. квартал на София) и на 7-годишна възраст започва да свири на цигулка при чеха Франц Ханел, а след това и при „бащата на българския симфонизъм“ Саша Попов. През 1926 година постъпва в Държавната музикална академия (ДМА)^[1], където изучава цигулка под ръководството на проф. Ханс Кох от Прага, но завършва при Саша Попов. По време на следването си работи като концертмайстор на оркестъра на Кооперативния театър (1926–1928) и в Гвардейския оркестър (1928–1931). От есента на 1931 г. е в оркестъра на Софийската народна опера, а през следващата година е избран за негов втори концертмайстор. По същото време започват и изявите му като солист и камерен изпълнител. По-късно, в началото на 1950 г., М. Балкански е назначен и за асистент на Асен Найденов, главен диригент на Софийската опера, и дирижира редица оперни и балетни спектакли: „Отвличане от Сарая“, „Тайният брак“, „Любовен еликсир“, „Севилският бръснар“, „Иван Сусанин“ и др.

През лятото на 1943 г., заедно с други български музиканти, М. Балкански взема участие в международния курс по цигулка в австрийския град Залцбург, воден от изтъкнатия изпълнител и педагог Ваша Пшихода. От 28 ноември 1941 г. е лектор по цигулка и облигатна цигулка в ДМА, хоноруван (1947) и редовен професор (1956). Дирижира също репетициите на създадения през 1928 г. Академичeн симфоничен оркестър, прераснал (като един от инициаторите е М. Балкански) в Софийска държавна филхармония. Макар и пенсионер от 1 октомври 1976 г. до смъртта си през 1985 г. проф. М. Балкански е хоноруван професор в ДМА.

Проф. Михаил Балкански има архивен фонд от личен произход, съхраняван в Централния държавен архив под № 1523, все още необработен.

Бележки

1. Заявление на Веселин Стоянов, Константин Константинов и Михаил Балкански до Директора за допускане до академичен изпит, ДА – София, ф. 1001К, оп. 3, а.е. 11

Източници

• ЦДА, ф. 1523 (необработен), Историческа справка