Милен Куманов

Милен Куманов
български историк
Роден	13 февруари 1942 г. Пищигово, Царство България
Починал	22 ноември 2021 г. (79 г.) София, Република България

Милен Костадинов Куманов е български историк, енциклопедист, библиограф, архивист, биограф и филантроп.

Биография

Милен Куманов е роден на 13 февруари 1942 година в пазарджишкото село Пищигово, в семейството на Костадин и Илина Куманови. Между 1960 и 1965 година следва паралелно специалности „История“ и „Български език и литература“ в Софийския университет. Работи като библиограф в Окръжна библиотека „Георги Кирков” в Сливен, инспектор в отдел „Култура” на Окръжния народен съвет в Сливен, а от 1971 година става научен сътрудник в Института за история при БАН. Между 1972 и 1974 година е асистент по нова история в Медицинска академия, а от 1981 година е ст.н.с. ІІ степен (доцент) в Института за история при БАН.

Участва в многобройни национални, регионални, краеведски и международни научни форуми. Сред тях в Русия (Дубна, 1977); Румъния (Букурещ, 1980); Монголия (Уланбатор, 1982); Чехословакия (сега: Чехия; Бърно, 1982); Югославия (сега: Сърбия; Белград, 1988); Хърватия (Риека, 2008); Австрия (Виена, 2012); Сърбия (Цариброд, 2013); Украйна (Харков, 2016); Турция (Анкара, 2017); Австрия (Виена, 2018); Турция (Истанбул, 2019); Сърбия (Панчево, 2020); Украйна (Харков, 2021); Австрия (Виена, 2021).

Пенсионира се през 2008 година, а през 2010 година депозира в Централния архив на БАН 230 свои ръкописни бележника с непубликувани историко-библиографски изследвания. През 2012 година заедно със съпругата си Александра Куманова предава част от личната си библиотека на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ), Централната библиотека на Българската академия на науките (БАН), Библиотеката към Института за исторически изследвания при БАН, Библиотеката към Института за литература при БАН, Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).

Умира на 22 ноември 2021 година в София.^[1][2]

Библиография

• България. Кратък исторически справочник, 3. София, 1983, 431 с. (в съавторство с В. Николова).
• Политически партии, организации и движения в България и техните лидери (1879-1949). Кратък исторически справочник. София, 1991, 256 с. (съставител)
• Абдикацията на цар Фердинанд. Документи, спомени, факти. София, 1993, 102 с. (съставител)
• Александър Малинов - познатият и непознатият. София, 1993, 124 с.
• Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, 288 с. (съставител)
• Българските политически водители 1879-1994. Албум-справочник. София, 1994, 255 с. (съставител)
• Личният архив на Стефан Стамболов. Писма, телеграми, записки и дневници. 1-5. София, 1994-1997, 331 с., 296 с., 687 с., 574 с. (съставител)
• Стефан Стамболов. Парламентарни речи 1879-1894. София, 1995, 552 с. (съставител)
• Стефан Стамболов. Публицистика 1875-1895. София, 1996, 583 с. (съставител, съавт. Д. Иванов).
• Българо-турски военни отношения през Първата световна война 1914-1918 г. С., 2004 (Заедно с Иван Колев).
• 50 години Полиграфически комбинат “Д. Благоев”. С., 2004, 138 с. (съставител)
• Албум Стефан Стамболов. С., 2004, 378 с. (съставител)^[3]

Бележки

1. Prof. Milen Kumanov - CV -bg - Al Kumanova
2. Prof. Milen Kumanov - Biobibliography - Al Kumanova
3. Биография на Милен Куманов // www-old.ihist.bas.bg. Посетен на 3 юни 2023.