Роден е в село Арадан, на 100 км югоизточно от Техеран. Впоследствие семейството му се премества в столицата, още докато е малък. Той е отличен студент, защитава докторат в областта на гражданското инженерство, преподава в университет.
През 1990-те години е областен управител на Ардебил – религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, където трябва да се справя с последиците от наводнения и опустошително земетресение. Спечелва сърцата на хората в родното си село.
Президент
Кмет е на Техеран от 2003 г., бивш член на твърдолинейната Революционна гвардия и бивш инструктор в доброволческите милиции Басидж. Тези връзки на Ахмадинежад предизвиквт опасения, че ще покани старите си военни другари за колеги в кабинета си.
Кампанията на Ахмадинежад обаче го представя като „човек от народа“, поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите от Ирано-иракската война от 80-те години. И в същото време порицава стремежите на богатите опортюнисти, които се опитват да заобиколят правилата, за да реализират бърза печалба. Ахмадинежад е син на ковач и често припомня скромния си произход. Той обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да стигат по-пряко до хората. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 млн. души.
Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на „излъчването на непристойна западна музика“ по каналите на иранското радио и телевизия.[1]
През 2009 Махмуд Ахмадинежад успява да спечели президентските избори, като е преизбран с около 62 % от гласовете. Официалните изборни резултати са оспорени от неговия основен конкурент Мир Хусеин Мусави. Избухналите протести на младото население главно в големите градове са брутално смазани от паравоенните формирования на милициите Басидж, чийто бивш ръководител е Ахмадинежад.
Особено дружествени при президентството на Махмуд Ахмадинежад са отношенията с Република Беларус, както признава министърът по промишлеността и рудниците на Ислямската република. По думите на министъра, „правителството на Ахмадинежад е готово да развива отоношения със страните, с които съществуват общи позиции по всички международни въпроси“[2]. Както Махмуд Ахмадинежад, така и Александър Лукашенко установяват сходство на своите позиции, като Махмуд Ахмадинежад нарича Беларус „независима държава, чийто президент смело изразява своята позиция по всички международни въпроси“.[3]
Освен това Махмуд Ахмадинежад на 3 юни 2008 г., за първи път след избирането си на поста президент, посещава западноевропейска страна, пристигайки в Рим за срещата на Хранителната агенция към ООН в Рим.[4] Крепки са и връзките на Иран с Китайската народна република в областта на енергетиката, икономиката и военните технологии.[5]
След встъпването като президент Ахмадинежад засилват връзките с авторитарната Венецуела, с която в края на май 2008 г. е създадена обща банка за финансиране на проекти за развитие. По думите на президента на Венецуела, Уго Чавес единството и сътрудничеството между двете държави са разгневили „американския империализъм“.[6] В края на декември 2007 г. Уго Чавес за четвърти път посещава Ислямската Република.[7]
Футболната звезда Диего Марадона през декември 2007 г. подписва тениска „в подкрепа на иранския народ“ пред посланика на Ислямската Република в Буенос Айрес и споделя, че подкрепя правителството на Иран и президента му и че желае да се срещне с Махмуд Ахмадинежад.[8]
