Мартин Лутър Кинг ръководи Автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955 година, а две години по-късно участва в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв председател. През 1963 година с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“. В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази реч Кинг утвърждава своята репутация на един от най-значимите оратори в американската история.
През 1964 година Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война. Кинг е убит на 4 април 1968 година. Посмъртно е награден с Президентския медал на свободата (1977) и със Златния медал на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е обявена за официален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.
Биография
Произход и ранни години (1929 – 1955)
Мартин Лутър Кинг-младши е роден на 15 януари1929 година в Атланта, Джорджия. Син е на баптисткия свещеник Мартин Лутър Кинг-старши и Алберта Уилямс Кинг.[2] Бащата първоначално носи името Майкъл Кинг и самият Кинг-младши също е кръстен Майкъл Кинг. След посещение на семейството в Германия през 1934 година бащата променя имената и на двамата в чест на германския протестантски водач Мартин Лутер.[3] Мартин Лутър Кинг има по-голяма сестра, Уили Кристин Кинг, и по-малък брат, Алфред Даниъл Уилямс Кинг.[4]
Като дете пее в църковен хор, с който през 1939 година участва на премиерата на филма „Отнесени от вихъра“ в Атланта.[5] В ранна възраст той е скептичен към много от постановките на християнската религия,[6] като дори, 13-годишен, отрича в неделното училище телесното възкресение на Иисус Христос. След този случай, според негови по-късно твърдения, той все по-често е обземан от съмнения в християнството.[7]
Кинг израства в Атланта, където учи в гимназията „Букър Т. Уошингтън“. Добър ученик, той прескача девети и дванадесети клас и едва 15-годишен постъпва в Морхаус Колидж в Атланта, без официално да е завършил гимназия.[8] През 1948 година се дипломира там с бакалавърска степен по социология, след което се записва в Кроузъровата теологична семинария в Честър, Пенсилвания, където през 1951 получава втора бакалавърска степен.[9][10]
На 18 юни 1953 година Мартин Лутър Кинг се жени за певицата и писателка Корета Скот (1927 – 2006).[14] Двамата имат четири деца: Йоланда Кинг (1955 – 2007), актриса и общественичка, Мартин Лутър Кинг III (р. 1957), общественик, Декстър Скот Кинг (р. 1961), актьор, и Бърнис Кинг (р. 1963), общественичка.[15]
През 1954 година, 25-годишен, Мартин Лутър Кинг става пастор на баптистката църква на Декстър авеню в Монтгомъри, Алабама.[16]
Активист за граждански права (1955 – 1963)
На 1 декември1955 година Роза Паркс е арестувана за неподчинение на законите на Джим Кроу, и по-специално за отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина за автобусния бойкот в Монтгомъри, организиран от Е.Д. Никсън и воден от Мартин Лутър Кинг, продължил 381 дни. Последният е арестуван по време на бойкота и неговата къща бомбардирана. Но в крайна сметка бойкотът се увенчава с победа, когато Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.
През 1959 година Кинг посещава по покана на Джавахарлал НеруИндия, където изучава делото на Махатма Ганди. От дълго време той черпи вдъхновение от него. Това му пътуване го променя завинаги, защото получава много по-дълбоко и обстойно разбиране на методите на ненасилие като форма на съпротива и взема решението да посвети живота си на борбата за граждански права.
През 1961 година ФБР започва да подслушва и следи М.Л.Кинг под предлога, че комунистите се опитват да внедрят свои хора в движението. Всички акции, речи и инициативи се следят отблизо и от телевизията, радиото и вестниците и пасторът получава широка известност и подкрепа. Понякога мирните протести се превръщат в кървави сблъсъци с полицията. Но борбата бележи успех когато американският закон е променен с Акта за граждански права от 1964 година и Акта за право на гласоподаване през 1965 година.
Походът до Вашингтон (1963 – 1964)
Кинг е лидер на една от така наречените „Big Six“ (6-те големи) организации за граждански права, които организират похода (марша) до Вашингтон през 1963 година, наричан марш за работни места и свобода. Президентът Джон Кенеди в началото се противопоставя на този поход и след разговори с лидерите и по-специално с Мартин Лутър Кинг, фокусът и целите на марша са променени. Поради тази причина Малкълм Екс (Malcolm X) го нарича „Фарс до Вашингтон“ вместо Марш до Вашингтон.[17]
Въпреки всичко по време на този марш са направени съвсем конкретни искания:
да се прекрати расовата сегрегация в обществените училища;
да се прокарат закони, които да осигуряват еднакви граждански права;
в частност да се гласува закон, който да забрани расовата дискриминация при наемане на работа;
да се защитят всички активисти и членове на обществени организации от насилието на полицията;
Въпреки противоречията, напрежението и несъгласията, възникнали преди и по време на похода, той може да се характеризира като успешен. В него участват около 250 000 души от различни етнически и социални групи, включително известни личности като Хари Белафонте, Сидни Поатие[18] и Марлон Брандо.[19] По това време е събитието, което събира най-много хора в цялата история дотогава. От стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн Мартин Лутър Кинг произнася своята знаменита реч „Имам една мечта“ (I Have a Dream), която е посрещната с много ентусиазъм и одобрение. Тя остава и до днес една от най-известните речи в цялата история на САЩ и завършва с думите:
„
...Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си. (...I have a dream that my four little children will one day live in a nation where they will not be judged by the color of their skin but by the content of their character.)
“
В речта си лидерът призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Кинг често говори и от позицията на пастор. Той посвещава живота си на борбата за социална справедливост. През 1964 година става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир, дадена му за усилията му да прекрати расовите предразсъдъци с помощта на мирни средства.
Други събития (1965 – 1968)
На няколко пъти Кинг споменава, че чернокожите в Америка и всички други онеправдани, срещу които са били извършени неправди, трябва да бъдат парично обезщетени. Той предлага държавна програма за подпомагане от 50 милиарда долара, разпределени за период от 10 години. Според него това ще подобри образованието, ще намали престъпността и ще укрепи семейството.[20]
На 25 март1965 година Мартин Лутър Кинг прави опит да организира друг поход – Марш от Селма до Монтгомъри. Първият му опит от 7 март се проваля, защото се посреща с полицейски насилия и атаки от страна на мафията. Оттогава този ден е известен като „кървавата неделя“ (Bloody Sunday). Маршът се състои на 25 март и Кинг изнася реч, известна като „How Long, Not Long.“ След няколкото местни победи през 1966 той решава да разшири движението за граждански права и на север, по-специално в Чикаго. Там той организира няколко марша, но те не се посрещат така радушно. По това време той започва да получава и смъртни заплахи.
Около 1965 година Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения за ролята на САЩ във войната във Виетнам. На 4 април1967 година той изнася реч, в която заявява, че е време да се наруши мълчанието. В нея той се противопоставя на участието на САЩ във войната, като нарича американското правителство „най-големия носител на насилие в целия свят“.[21] Той обвинява Щатите в убийството на около един милион невинни виетнамци – жени и деца.[22] Кинг е мразен от много сегрегисти и расисти от Юга, а след тази си реч печели още повече врагове. Статии против него излизат във Вашингтон Поуст и Тайм.
От този момент нататък Кинг започва да говори за основни промени в цялостната политика и икономика на Америка, против войната и расовата и социалната несправедливост. Той се изказва дори за възможността САЩ да тръгнат по пътя на демократическия социализъм. През 1968 година той организира нов поход до Вашингтон с наслов „Кампания в защита на бедните“. Според него е неоправдано разхищаването на огромни средства за военни цели, при положение, че се отделят мизерни бюджети за социално слабите.
Убийство (1968)
Към края на март1968 година заминава за Мемфис, Тенеси, където посещава стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-рия етаж на 4 април 1968 година, е застрелян в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента „Вземи ръката ми, скъпи Боже“ (Take My Hand, Precious Lord).[23] Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му.[24]
Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията, а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен „Вземи ръката ми, скъпи Боже“ (Take My Hand, Precious Lord). Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray). Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.
През 1999 година, вдовицата на Кинг, Корета Скот, заедно с цялото му семейство печели гражданско дело срещу „неизвестните заговорници“ в светлината на нови разкрития, че правителствени организации (ЦРУ и ФБР) са взели участие в заговора и организирането на убийството на Мартин Лутър Кинг.
През 2000 година съдебният департамент на Щатите преразглежда обвиненията за заговор и участието на правителствени организации, но не намира достатъчно доказателства и приключва делото.[25]
През 2004 година Джеси Джаксън (американски политик и борец за граждански права), който присъства на убийството на Кинг, заявява: „Никога няма да повярвам, че Джеймс Ърл Рей е имал мотива, парите и възможността да направи това сам“.[26]
Влияния върху възгледите
Сред ранните влияния върху възгледите на Мартин Лутър Кинг важна роля играе общественикът и богослов Хауърд Търман. Състудент на баща му от Морхаус Колидж,[27] Търман е сред учителите на младия Кинг и неговите близки съмишленици.[28] Във връзка с работата си като мисионер, той пътува в чужбина и се запознава с Махатма Ганди.[29] Докато подготвя дисертацията си в Бостънския университет Кинг често се среща с Търман, който работи там.[30]
Участникът в движението за граждански права Бейърд Ръстин изучава задълбочено учението на Ганди.[31] Той е основен съветник на Кинг през първите години на обществената му дейност[32] и го насочва към принципите на ненасилието.[33] Ръстин е и един от главните организатори на „Похода до Вашингтон“.[34] Откритата хомосексуалност на Ръстин, подкрепата му за демократичния социализъм и по-ранните му връзки с Комунистическата партия стават причина много последователи на Мартин Лутър Кинг да го призовават да се разграничи от него.[35]
През 1959 година самият Кинг посещава родното място на Ганди.[36] Пътуването до Индия оказва силно въздействие върху него, задълбочавайки разбирането му за ненасилствената съпротива. В изявление по радиото в края на посещението си там той казва:
„
След като бях в Индия, аз съм по-убеден от всякога, че методът на ненасилствена съпротива е най-продуктивното оръжие, достъпно за потиснатите, в тяхната борба за справедливост и човешко достойнство. Действително, Махатма Ганди въплътява в живота си някои общовалидни принципи, заложени в етичната структура на вселената, и тези принципи са така неизбежни, както законът за всемирното привличане.[37]
“
Кинг и ФБР
Мартин Лутър Кинг и ФБР, в частност директорът му Едгар Хувър, са в антагонистични отношения. По личното нареждане на главния прокурор Робърт Кенеди ФБР започва да следи Кинг. Разследванията са доста повърхностни до 1962, когато разбират, че някои от съратниците и адвокатите на Кинг са свързани с комунистическата партия. Това довежда до подслушване на служебния и домашния му телефон, както и на тези в хотелите, където отсяда редовно. Самият Мартин Лутър Кинг отрича да има каквато и да е връзка с комунисти.
По-късно фокусът на бюрото се премества към личния живот на пастора и се опитва да го дискредитира, като го обвинява в няколко извънбрачни връзки. Дори президентът Джонсън го нарича „лицемерен проповедник“ (hypocrite preacher). През 1989 година, Ралф Абернати, близък съратник на Кинг, го нарича женкар в книгата си и счита, че е възможно да е имал извънбрачни връзки.
Кинг започва да получава анонимни писма, в които бива заплашван, че ако не прекрати дейността си, събраната за него информация ще бъде публикувана.
На 31 януари1977 година съдът заповядва всички копия на записани разговори вследствие на следенето в периода 1963 – 1968 (аудиокасети или на хартия) да бъдат запечатани и съхранени в Националния архив без право на достъп до 2027 година.
На 4 април 1968 година, срещу мотел Лорейн, където отсяда Кинг, в празна пожарна станция се настаняват 6 агенти на ФБР. Те са назначени да наблюдават и следят пастора. Закриват прозорците с хартия и оставят само малки дупки, изрязани в тях. Веднага след изстрела те са първите, които пристигат, за да дадат първа помощ на Мартин Лутър Кинг. Поради тази причина много хора спекулират, че ФБР е замесено в убийството.
Завещание и наследство
Кинг е една от най-забележителните фигури в американската история. Нито обвиненията в изневяра, нито обвиненията в плагиатство, нито обвиненията в комунистически пристрастия успяват да накърнят репутацията му. С всяка изминала година след неговата смърт той се превръща в по-могъща фигура и получава ореол на светец, герой и лидер.
Най-големите успехи на движението за граждански права са постигнати около 1965 година и след това то не е така внушително и влиятелно, но популярността на Кинг не намалява.
На интернационалната сцена той успява да вдъхнови борбата на движението за граждански права в Южна Африка. Неговите речи и творби са цитирани често. Неговата съпруга следва неговите стъпки и до края на живота си през 2006 година се бори за социална справедливост, ненасилие и етническа и расова търпимост. През 1968 година тя създава центъра Кинг в Атланта, Джорджия, и дълги години е негов директор. Понастоящем техният син, Декстър Кинг е директор. Дъщеря им Йоланда Кинг също е ревностен защитник на човешките права.
През 1980 година, къщата му в Атланта и някои съседни сгради са обявени за Национален исторически обект. Паметник на Мартин Лутър Кинг е издигнат в Бърмингам, Алабама, и също така е плануван негов мемориал.
Ден на Мартин Лутър Кинг
През 1983 година Роналд Рейгън подписва решение за обявяване на национален празник, посветен на Мартин Лутър Кинг (Martin Luther King, Jr. Day, официално наименование Birthday of Martin Luther King, Jr.).[38] Той е отбелязан за първи път през 1986.[39] Всяка година оттогава насам се чества в третия понеделник на месец януари.[40] На 17 януари 2000 за първи път е отбелязан във всичките 50 щата.
Bennett, Scott H. Radical Pacifism: The War Resisters League and Gandhian Nonviolence in America, 1915 – 1963. Syracuse University Press, 2003. ISBN 0815630034.
Fuller, Linda K. National Days/National Ways: Historical, Political, And Religious Celebrations around the World. Greenwood Publishing Group, 2004. ISBN 0275972704.
هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (فبراير 2017) ستيفان لافلور معلومات شخصية الميلاد سنة 1976 (العمر 46–47 سنة)[1] كيبك مواطنة فرنسا الحياة العملية المدرسة الأم جامعة كيبيك في مونتريال ال
селище Бег Бег Країна Росія Суб'єкт Російської Федерації Владимирська область Муніципальний район Судогодський район Поселення Муромцевське сільське поселення Код ЗКАТУ: 17252000016 Код ЗКТМО: 17652434121 Основні дані Населення ▼ 948 (2010)[1] Поштовий індекс 601352 Телефонний к...
جود لو Jude Law معلومات شخصية اسم الولادة ديفيد جود لو الميلاد 29 ديسمبر 1972 (العمر 50 سنة)لندن، بريطانيا الإقامة لندن مواطنة المملكة المتحدة الطول 181cm الزوجة سادي فروست (1997–2003) العشير روث ويلسون (2012–2014)سينا ميلير (2003–2006)سينا ميلير (2009–2011) إخوة وأخوات ناتاشا لو ال...
2015 compilation album by Demis RoussosCollectedCompilation album by Demis RoussosReleased2015 (2015)LabelUniversal Music Group Collected is a triple-CD greatest hits album by Greek singer Demis Roussos, released in 2015 by Universal Music Group. Commercial performance In Belgium the album reached no. 1 in Flanders (43 weeks on the chart) and no 3. in Wallonia (58 weeks on the chart).[1] Track listing CD 1No.TitleArtist(s)Length1.Rain and TearsAphrodite's Child3:142.End o...
Resolusi 3379 dikeluarkan oleh Majelis Umum Perserikatan Bangsa-Bangsa pada tahun 1975. Resolusi ini menyatakan bahwa Zionisme adalah sebuah bentuk rasisme. Resolusi ini lolos dengan 72 suara yang mendukung, 35 menolak dan 32 abstain. Jumlah 72 suara yang mendukung ini termasuk 20 negara Arab, 12 negara lainnya dengan mayoritas Muslim, termasuk Turki yang mengakui Israel kala itu, 12 negara komunis, 14 negara Afrika non-Muslim dan 14 negara lainnya termasuk Brasil, India, Meksiko, dan Portuga...
Опис файлу Обґрунтування добропорядного використання для статті «Дика груша (фільм)» [?] Опис Постер до фільму «Дика груша» (Туреччина/Франція, 2018) Джерело tr:File:Ahlat Ağacı.jpg Автор Студія-виробник та/або дистриб'ютор Час створення 2018 Мета використання Ілюстрація предм...
Caught BluffingPoster rilis teatrikalSutradara Lambert Hillyer ProduserDitulis oleh Charles Sarver SkenarioCharles SarverBerdasarkanBroken Chainsoleh Jack BechdoltPemeranFrank MayoEdna MurphyWallace MacDonaldJack CurtisAndrew ArbuckleRuth RoyceSinematograferCharles J. StumarPerusahaanproduksiUniversal Film Manufacturing CompanyDistributorUniversal Film Manufacturing CompanyTanggal rilis 18 September 1922 (1922-09-18) Durasi50 menitNegara Amerika Serikat BahasaFilm bisu dengan antar judul...
2013 American filmSwim Little Fish SwimTheatrical release posterDirected by Ruben Amar Lola Bessis Written by Ruben Amar Lola Bessis Produced by Ruben Amar Lola Bessis Starring Dustin Guy Defa Brooke Bloom Lola Bessis Anne Consigny Olivia Durling Costello CinematographyBrett JutkiewiczEdited byThomas MarchandMusic byToys and Tiny Instruments, Penn Sultan & Candace Lee CamachoProductioncompany PaperMoon Films Distributed byUnder The Milky WayRelease dates March 11, 2013 (201...
Name of a Celtic tribe in Roman-age Britain Not to be confused with Cornovii (Caithness) or Cornovii (Midlands). The coast at Tintagel, a possible location of a settlement of the Cornovii The Cornovii is a hypothetical name for a tribe presumed to have been part of the Dumnonii,[1] a Celtic tribe inhabiting the south-west peninsula of Great Britain, during some part of the Iron Age, Roman and post-Roman periods.[2] The Cornovii are supposed to have lived at the western end of ...
1998 book by David Landes The Wealth and Poverty of Nations Cover of first U.S. editionAuthorDavid S. LandesCountryUnited StatesLanguageEnglishSubjectEconomic historyPublisherLittle, BrownPublication date1998ISBN9780316908672OCLC1158368656 The Wealth and Poverty of Nations: Why Some are So Rich and Some So Poor is a 1998 book by historian and economist David Landes (1924–2013). He attempted to explain why some countries and regions experienced near miraculous periods of explosive growth whi...
Região Metropolitana de Sobral Localização Localização da Região Metropolitana de Sobral Unidade federativa Ceará Lei LCE 168/2016 Data da criação 27 de dezembro de 2016 Número de municípios 18 Cidade-sede Sobral Características geográficas Área 8 545 km²[1] População 492 491 hab. (34º) Est. População IBGE/2017 Densidade 57,63 hab./km² A Região Metropolitana de Sobral (RMS) é a terceira região metropolitana do estado do Ceará, junto com a Região Metro...
American composer (born 1975) Jeremy ZuckermanZuckerman at San Diego Comic-Con in 2011Born (1975-07-31) July 31, 1975 (age 48)Newburgh, New York, U.S.EducationBerklee College of MusicCalifornia Institute of the ArtsOccupationsComposermusicianYears active2001–presentNotable workMusic for Avatar: The Last Airbender and The Legend of KorraWebsitewww.jeremyzuckerman.com Jeremy Zuckerman (born July 31, 1975) is an American composer of concert music, film and television music, music for...
German music festival The admission-free music festival in Munich was first held in the early 1970s and attracts more than 100,000 visitors annually. With the MusicSommer program in August 2000, the event achieved an entry in the 2002 Guinness World Records as the longest continuous music open air festival in the world.[1] The Theatron stage with the characteristic shell-shelter roof, which was replaced in 2011. Venue The festival is held at the Seebühne, which rises slightly to the ...
University in Phnom Penh, Cambodia This article does not cite any sources. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: National University of Management – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (October 2014) (Learn how and when to remove this template message) National University of Managementសាកលវិទ្យាល័យជាតិគ្រប...
Penaklukan Lembah Indus oleh AkhemeniyahBagian dari Penaklukan Kekaisaran AkhemeniyahPerbatasan timur Kekaisaran Akhemeniyah dan kerajaan-kerajaan dan kota-kota India kuno (sekitar 500 SM).[1][2][3][4]TanggalSekitar 535/518–323 SM[1]LokasiLembah IndusHasil Penaklukan militer oleh Akhemeniyah dan pendudukan selama sekitar dua abad di wilayah barat laut anak benua India.Pihak terlibat Kekaisaran Akhemeniyah Mahajanapada Koin Akhemeniyah, sebuah imitasi ...
Place in North Rhine-Westphalia, Germany You can help expand this article with text translated from the corresponding article in German. (December 2022) Click [show] for important translation instructions. Machine translation, like DeepL or Google Translate, is a useful starting point for translations, but translators must revise errors as necessary and confirm that the translation is accurate, rather than simply copy-pasting machine-translated text into the English Wikipedia. Do not tra...
Logotipo de la Definición de obras culturales libres.[1] El contenido libre o información libre es un concepto que abarca cualquier obra funcional, de arte u otro contenido creativo, que no posea restricciones legales significativas en relación con el derecho de uso, la redistribución y la creación de versiones modificadas o derivadas por parte de terceros.[2] El contenido libre abarca todas las obras del dominio público y aquellas que tienen derecho de autor pero que est...