Мартин Кесел (на немски: Martin Kessel) (с цяло име Martin Louis Hermann Kessel) е немски писател, автор на романи, разкази, есета, стихотворения и афоризми.
Биография
Мартен Кесел е роден през 1901 г. в саксонския град Плауен. Завършва гимназия и следва философия, литературознание, театрознание и изкуствознание в Берлин, Мюнхен и Франкфурт на Майн. Завършва с докторска теза върху творчеството на Томас Ман.
През 1923 г. се установява в Берлин като писател на свободна практика.
Наред със социално-критични романи и разкази, чието действие най-често се развива в Берлин, Кесел създава редица есета, афоризми и стихотворения.
През целия си живот остава неразпознат в немската литературна среда.[1] Въпреки това от 1951 г. е член на ПЕН клуба на Федерална република Германия, от 1954 г. – на Немската академия за език и литература в Дармщат, а от 1959 г. – на Берлинската академия на изкуствата и на Баварската академия на изящните изкуства в Мюнхен.
Получава престижни литературни награди като „Георг Бюхнер“ (1954) и „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1962)
Мартин Кесел умира в Берлин през 1990 г. на 89-годишна възраст.
Библиография
- Mensch-Werdung, 1921
- Gebändigte Kurven, 1925
- Studien zur Novellentechnik Thomas Manns, 1926
- Betriebsamkeit, 1927
- Eine Frau ohne Reiz, 1929
- Herrn Brechers Fiasko, 1932
- Willkommen in Mergenthal, 1935
- Romantische Liebhabereien, 1938
- Die Schwester des Don Quijote, 1938
- Erwachen und Wiedersehn, 1940
- Essays und Miniaturen, 1947
- Aphorismen, 1948
- Die epochale Substanz der Dichtung, 1950
- Gesammelte Gedichte, 1951
- Musisches Kriterium, 1952
- In Wirklichkeit aber ..., 1955
- Eskapaden, 1959
- Gegengabe, 1960
- Kopf und Herz, 1963
- Lydia Faude, 1965
- Ironische Miniaturen, 1970
- Alles lebt nur, wenn es leuchtet, 1971
- Ehrfurcht und Gelächter, 1974
- Am Laubenheimer Platz, 2010
Награди и отличия
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
