Марта Попова

Марта Попова
Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“
Родена	17 февруари 1891 г. Трявна, Княжество България
Починала	11 април 1974 г. (83 г.) София, Народна република България
Националност	България
Професия	актриса и рецитаторка
Близки	Златина Недева, Невяна Тенева
Марта Попова в Общомедия

Марта Иванова Попо̀ва е българска драматична актриса и една от първите рецитаторки в България. Сестра е на Златина Недева и Невяна Тенева.^[1]

Биография

Родена е на 17 февруари 1891 г. в Трявна. Завършва гимназия в София. В продължение на една година учителства в село Церово. От 1910 г. е стажант-актриса в Народния театър и участва в хора на Константин Рамаданов. От 1911 до 1913 г. учи пеене и драматично изкуство в Прага.^[2] След завръщането си в България е актриса в Народния театър. През 1925 г. става част от драматичната школа на Николай Масалитинов.^[1]

Почива на 11 април 1974 г.^[1] На 28 май 2008 г. в квартал „Лозенец“ в София е открита паметна плоча на Марта Попова. На нея е изписано: „В памет на голямата българска актриса Марта Попова, лауреат на държавни отличия и награди, с признателност.“^[3]

Роли

Марта Попова се превъплъщава в десетки роли, по-известни са:

• Дорина – „Тартюф“ от Молиер^[2]
• Беатриче – „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир
• Гина – „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен^[1]
• Ана Андреевна – „Ревизор“ от Николай Гогол
• Соня Мармеладова – „Престъпление и наказание” от Фьодор Достоевски^[2]
• Костанда – „Свекърва“ от Антон Страшимиров
• Славка – „Тревога“ от Орлин Василев^[1][4]

Книги

През 1972 г. е издадена мемоарната ѝ книга „На сцената и в живота“.^[1]

Награди и отличия

• 30 декември 1946 г. — удостоена е с орден „9 септември 1944“, II степен;^[5]
• 9 септември 1947 г. — удостоена е със званието „Заслужила артистка“;^[6]
• март 1948 г. – наградена е с „Почетна значка на Столичния народен съвет“, II степен;^[7]
• 30 април 1950 г. — удостоена е със званието „Народен артист“;^[8]
• 27 юни 1961 г. — по случай 50-годишната ѝ сценична и обществена дейност е удостоена е с орден „Георги Димитров“.^[9]

Бележки

1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3524.
2. Димитрова, Десислава. Марта Попова – сърце, изпълнено с театър // БНР, 17.02.2021. Посетен на 08.05.2022.
3. Решение № 226 на Столичния общински съвет от 24 април 2008 г. // Столичен общински съвет, 24 април 2008. Архивиран от оригинала на 2013-03-18. Посетен на 27 януари 2015.
4. Дунчев, Александър. Откровенията на Марта Попова // в. „Дума“, 6 юли 2006. Посетен на 27 януари 2015.
5. ЦДА, ф. 43К, оп. 2, а.е. 1
6. ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 2
7. ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 3
8. ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 4
9. ЦДА, Ф. 43К, оп. 2, а.е. 5