PROFILBARU.COM

Марко Григоров
	Марко Григоров
български филолог и педагог
Роден	25 февруари 1883 г. Тресонче, Османска империя
Починал	1964 г. (80 г.)
Националност	България
Учил в	Загребски университет

Марко Григоров Георгиев Брадинов е български филолог и педагог от Македония.^[1]

Биография

Марко Григоров е роден в 1882 година Тресонче, тогава в Османската империя.^[2] Заминава да учи в София, където завършва прогимназия „Константин Фотинов“ и гимназията към Държавната печатница, където негов учител е Георги Разлогов.^[3] В 1907 година Марко Григоров завършва педагогика в Загребския университет.^[4] Дълги години е преподавател по литература и български език, училищен директор и инспектор.^[2] В София преподава в Трета софийска девическа гимназия.^[5]

Марко Григоров е автор на важно изследване, което очертава българските македонски диалекти, и на което се опират светила като Любомир Милетич. Студията на Марко Григоров влиза в задължителната литература по българска диалектология в Софийския университет.^[5]

Петър Динеков опознава Марко Григоров, докато Динеков е стажант-учител в Трета мъжка образцова гимназия и го описва като:

„

един от най-авторитетните преподаватели по български език и литература, един от най-изтъкнатите български гимназиални учители през първата половина на нашия век.^[5]

“

Умира в 1964 година.^[2]

Пише автобиографията си, озаглавена „Спомени на учителя“, издадена в 1989 година във Варна с послеслов от Петър Динеков.^[2]

Библиография

Григоровъ, Марко. Говорътъ на малорѣканцитѣ (мияцитѣ) въ Дебърско // Извѣстия на семинара по славянска филология при университета въ София (II). София, Държавна печатница, 1907. с. 201 - 304.
Григоровъ, Марко. Критиченъ прѣгледъ на обнародванитѣ материали по малорѣканския (миячки) говоръ // Извѣстия на семинара по славянска филология при университета въ София II. София, Държавна печатница, 1907. с. 444 - 470.
Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. Извадки за Тресонче

Бележки

↑ Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 238.
↑ ^а ^б ^в ^г Григоров, Георги Марков. Христо Огнянов - един живот за България: Половин век творчество в изгнание. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998. ISBN 954-523-044-4. с. 7.
↑ Григоров, Марко. Спомени на учителя. Варна, „Георги Бакалов“, 1989. с. 255.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
↑ ^а ^б ^в Григоров, Георги Марков. Христо Огнянов - един живот за България: Половин век творчество в изгнание. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1998. ISBN 954-523-044-4. с. 62.