Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.
Биография
Начални години
Франсоа дьо Троа, Портрет на Аделаида Савойска
Раждането ѝ почти коства живота на 16-годишната ѝ майка, но Анна Мария Орлеанска скоро се възстановява. Нейната баба Мария Йоанна Батиста Савойска-Немур и Принцът на Кариняно са ѝ нейни кръстници. Като жена Мария Аделаида няма право да наследи Савойското херцогство поради Салическия закон.
Тя е особено привързана към баба си и майка си. Противно на протокола Мария Адеалида, братята и сестрите ѝ са отгледани и възпитани под грижите собствената си майка, което е доста необичайно за владетелските домове през тази епоха. Това става причина принцесата да поддържа изключително топли отношения с нея.
Като деца Мария Аделаида и сестра ѝ Мария Луиза често посещават Виня ди Мадама извън Торино и всяка седмица баба си в Палацо Мадама в Торино.
Годеж и брак
Антоан Дию, Бракът на принцеса Мария Аделаида, 1715 г.
Бракът на принцесата се състои благодарение на Договора от Торино (29 август1696 г.). Според този договор между баща ѝ и Луи XIV от Франция баща ѝ ще подкрепя Луи XIV в Деветгодишната война. Владенията на баща ѝ са опустошени във войната и договорът изглежда решение.
Първоначално Мария Аделаида е предложена за съпруга на ерцхерцог Йозеф Австрийски.[3] Император Леополд I отхвърля предложението поради прекалено малката възраст и на двамата. Договорът от Торино е договорен под влиянието на маршал Тесе, който предлага принцесата да бъде изпратена във Франция, за да се омъжи за френски принц[4]. Накрая изборът пада върху Луи дьо Бургон, херцог на Бургундия и най-голям внук на Луи XIV.[5]
По предложение на маршал Дьо Фльори Мария Аделаида е изпратена във Франция, за да получи по-високо образование, преди да се омъжи за френския принц. Посрещната от самия крал в Монтаржи, младата принцеса успява да очарова Луи XIV.[6] Поради малолетието ѝ бракът ѝ с Луи дьо Бургон е отложен с няколко месеца и през това време тя е наричана Принцесата. Под влиянието на Мадам дьо Ментнон три дена в седмицата посещава Кралското училище в Сен Сир.
На 6 декември 1697 г., на 12-ия ѝ рожден ден, Мария Аделаида официално се омъжва за Луи дьо Бурбон, като сватбата им е отпразнувана във Версай. Съпругът на принцесата е най-големият син на великия дофин Луи и на съпругата му Мария Анна Виктория Баварска.[7]
Херцогиня на Бургундия
Мария-Аделаида Савойска, портрет от 1697 г. като херцогиня на Бургундия
Новата бургундска херцогиня поддържа изключително близки отношения с краля и съпругата му мадам дьо Ментнон. Пристигането ѝ във Версай често е определяно като „глътка свеж въздух“. В същото време Мари Аделаида, както става известна във Версай, продължава да поддържа активна кореспонденция с роднините си в Савоя.
Мария Аделаида използва влиянието си над краля, за да пречи на противниците си в двора да постигнат своите цели. Като най-голям противник на савойската принцеса се очертава херцогиня Луиз-Франсоаз дьо Бурбон, която е призната извънбрачна дъщеря на краля от мадам Дьо Монтеспан. Херцогиня Дьо Бурбон се опитва да уреди брак между дъщеря си и херцога на Бери – Шарл, който е девер на Мария Аделаида. Мария Аделаида обаче успява да убеди краля да ожени внука си за първата ѝ братовчедка Мария Луиза Елизабет Орлеанска.[8] Влиятелната Мария Аделаида има принос и за изпадането в немилост на Херцога на Вандом – един от великите френски военачалници по онова време.[9]
Мария Аделаида ражда на съпруга си три деца, две от които умират в детска възраст, а едно е бъдещият крал на Франция Луи XV.
Дофина на Франция
През април 1711 г. от шарка умира свекърът на Мария-Аделаида – Великият дофин Луи.[10] Като негов най-голям син Луи дьо Бургон става наследник на френската корона и получава титлата „Дофин на Франция“, а Мария Аделаида става новата дофина на Франция.
Смърт
През февруари 1712 г. намиращият се все още в траур френски двор се мести във Фонтенбло, където Мария Аделаида вдига температура, която бързо преминава в шарка.[11] След обилно кръвопускане и повръщане 26-годишната дофина умира във Версай на 12 февруари1712 г. Смъртта ѝ шокира краля и съпругата му, която пише в мемоарите си, че Мария-Аделаида е втората жена, която кралят някога е обичал истински (първата е майка му Анна Австрийска). След смъртта на дофината дворът се премества в Марли, за да избегне по-нататъшно разпространение на заразата. В Марли обаче умира и съпругът на Мария Аделаида.[12] На 23 февруари 1715 г. двама са погребани в базиликата „Сен Дени“.
Нов наследник на престола се оказва най-възрастният син на Мария Аделаида – херцогът на Бретан. Той обаче умира през март 1712 отново от шарка, предизвикала кръвопускане. Единственият оцелял от епидемията се оказва по-малкият ѝ син – бъдещият крал Луи XV, който е заключен в апартамента си заедно с гувернантката си, за да избегне кръвопускане до смърт, каквото лекарите са приложили преди това на брат му.[13]
Потомство
От брака си с Луи дьо Бурбон има трима сина:
Луи дьо Бурбон (* 1704, † 1705), херцог на Бретан
Луи Френски (* 8 януари 1707, † 8 март 1712), херцог на Бретан
Луи XV (* 15 февруари 1710, Версай, † 10 май 1774, Версай), крал на Франция и на Навара (1715 – 1774), ∞ за Мария Лешчинска (* 23 юни 1793, Познан; † 24 юни 1768, Версай), полска принцеса, от която има двама сина и осем дъщери. Има и осем извънбрачни деца.
_by_a_member_of_the_%C3%89cole_Fran%C3%A7aise.jpg)
