Маргьорит дьо Куртене-Намюр (на френски: Marguerite de Courtenay-Namur) е графиня на Вианден и маркграфиня на Намюр.
Живот
Дъщеря е на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Кръстена е на баба си по майчина линия графиня Маргарета I Фландърска, която е съпруга на Балдуин V, граф на Ено.
Първоначално Маргьорит е омъжена ок. 1210 г. за Раул дьо Лузинян († 1212) от род Лузинян, но бракът им е анулиран през 1212 г. През 1216 г. тя се омъжва повторно за графа на Вианден Хайнрих I († 1253). От този брак се раждат 6 деца.
През 1229 г. умира маркграфът на Намюр и брат на Маргьорит Хайнрих II дьо Куртене-Намюр. Тъй като той не оставя свои наследници, неговата титла и владенията му са наследени от Маргьорит, въпреки че за тях претендират по-голямата ѝ сестра и унгарска кралица Йоланда и брат им – латинският император Балдуин II. Противник на Маргьорит се оказва и фландърския граф Фердинад, чиято съпруга – Йохана, е дъщеря на покойния латински император Балдуин I и е полусестра на майката на Маргьорит. Фердинанд се опитва да сложи ръка върху Намюр. Маргьорит, която се ползвала с подкрепата на графа на Булон, е принудена да се съгласи да преговаря за мир, който е сключен в Камбре на 1 ноември 1232 г. В замяна на няколко града във Фландрия и Ено, Фердинанд се отрича от претенциите си върху Намюр.
През 1237 г. владенията на Маргьорит са завладени от брат ѝ Балдуин II, който се ползвал с подкрепата на френския крал и Йохана Константинополска, а Маргьорит и съпругът ѝ се установяват в Графство Вианден. През 1252 г. съпругът на Маргьорит се отправя на кръстоносен поход в Светите земи, а управлението на графството е предадено на сина им Филип. Маргьорит се замонашва в манастира Мариентал, където умира на 17 юли 1270 г.
Деца
Източници
- Herman Vander Linden: Marguerite de Courtenay. Académie royale de Belgique, Biographie nationale, Band 13, Brüssel 1895, S. 629 – 631.
Нормативен контрол | |
|---|
|
