Шелер учи медицина в Мюнхен и Берлин, а също така философия и социология при Вилхелм Дилтай и Георг Зимел през 1895 г. Получава докторската си степен през 1897 г. и защитава хабилитационна теза в Университета в Йена през 1899 г. под ръководството на Рудолф Ойкен. През 1901 г. става частен доцент към Университета в Йена.
През 1919 г. става професор по философия и социология към Университета в Кьолн. Там остава до 1928 г. По-рано през същата година приема нова позиция към Франкфуртския университет. Там се запознава с Ернст Касирер, Карл Манхайм, Рудолф Ото и Рихард Вилхелм. През 1927 г. на конференция в Дармщадт, организирана от Херман Кайзерлинг, Шелер изнася лекция, озаглавена „Точното място на човека“ (Die Sonderstellung des Menschen), публикувана по-късно под заглавието Die Stellung des Menschen im Kosmos (буквално „Мястото на човека в космоса“).
Шелер е известен най-вече с работата си върху феноменологията, етиката и философската антропология. Той развива философския метод на основателя на феноменологията Едмунд Хусерл и е наречен от Хосе Ортега-и-Гасет „първия човек на философския рай“.
След смъртта му през 1928 г. Мартин Хайдегер заявява, заедно с Ортега-и-Гасет, че всички философи са задължени на Шелер и го определя като „най-голямата философска сила в съвременна Германия, ако не и в съвременна Европа и в съвременната философия като такава“.[4]
Книги
Оригинални публикации
Zur Phänomenologie und Theorie der Sympathiegefühle und von Liebe und Hass, 1913
Der Genius des Kriegs und der Deutsche Krieg, 1915
Der Formalismus in der Ethik und die materiale Wertethik, 1913 – 1916
Krieg und Aufbau, 1916
Die Ursachen des Deutschenhasses, 1917
Vom Umsturz der Werte, 1919
Neuer Versuch der Grundlegung eines ethischen Personalismus, 1921
Vom Ewigen im Menschen, 1921
Probleme der Religion. Zur religiösen Erneuerung, 1921
Wesen und Formen der Sympathie, 1923 (преработено издание на Zur Phänomenologie und Theorie der Sympathiegefühle und von Liebe und Hass от 1913 г.)
Schriften zur Soziologie und Weltanschauungslehre, 3 тома, 1923/1924
Die Wissensformen und die Gesellschaft, 1926
Der Mensch im Zeitalter des Ausgleichs, 1927
Die Stellung des Menschen im Kosmos, 1928
Philosophische Weltanschauung, 1929
Logik I. (фрагмент). Amsterdam 1975
На български език
Мястото на човека в космоса, Изд. Евразия-Абагар, 1991