Любомир Илиев (преводач)

Тази статия е за преводача. За математика вижте Любомир Илиев (математик).

---

Любомир Илиев
български преводач германист
Роден	24 март 1949 г. (75 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	преводач
Литература
Награди	Награда на СПБ (1985, 1990, 1999, 2013) Христо Г. Данов (2008, 2009) Австрийска държавна награда (2011)

Любомир Димитров Илиев е български преводач на художествена литература от немски език – поезия, проза и драма.

Биография

Любомир Илиев завършва немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския държавен университет. През 1975 – 1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник главен редактор, а в последвалите две години – и главен редактор.

От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. От 2003 г. е и член на Президиума му. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар.

Признание и награди

Четирикратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България (1985 г. за „Смъртта на Вергилий“ от Херман Брох, 1990 г. за „Корабът на глупците“ от Себастиан Брант, 1999 г. за „Фауст“ от Гьоте и 2013 г. за „Сомнамбулите“ от Херман Брох) и двукратен на Националната награда Христо Г. Данов за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Австрийска държавна награда за художествен превод 2011.

Избрана библиография

Сред преводите от немски на български на Любомир Илиев са:

• Георг Брандес, „Литературата на ХІХ век“
• Себастиан Брант, „Корабът на глупците“
• Йозеф фон Айхендорф, „Из живота на един безделник“
• Новалис, „Хайнрих фон Офтердинген“
• Херман Хесе, „Сидхарта“
• Херман Хесе, „Денят догаря“ (избрани стихове)
• Херман Брох, „Смъртта на Вергилий“
• Херман Брох, „Сомнамбулите“
• Готхолд Ефраим Лесинг, „Натан Мъдреца“
• Й. В. Гьоте, „Фауст“
• Фридрих Шилер, Избрани драми
• Райнер Мария Рилке, Стихотворения
• Герхард Рот, „Цирк Салути“
• Макс фон дер Грюн, „Пожарище“
• Зигфрид Ленц, „В края на войната“
• Кристоф Хайн, „Тангото“
• Хайнрих Бьол, „Изгубената чест на Катарина Блум“
• Хайнрих Бьол, „Групов портрет с дама“
• Ангелика Шробсдорф, „Грандхотел България“
• Урс Видмер, „В Конго“
• Бернхард Шлинк, „Четецът“
• Бернхард Шлинк, „Бягства от любов“
• Ханс-Улрих Трайхел, „Изгубеният“,
• Ханс-Улрих Трайхел, „Земният Амур“
• Уве Тим, „Например брат ми“
• Даниел Келман, „Аз и Камински“
• Мартин Зутер, „Перфектен приятел“
• Мартин Зутер, „Тъмната страна на луната“
• Гюнтер Грас, „Да люспиш лука“
• Гюнтер Грас, „Старата камера“
• Юлия Франк, „Вещица по пладне“
• Роберт Музил, „Човекът без качества“
• Сибиле Левичаров, „Апостолов“
• Сибиле Левичаров, „Блуменберг“
• Уве Телкамп, „Кулата“
• Норберт Гщрайн, „Южни зими“
• Норберт Гщрайн, „В свободния свят“
• Кристоф Магнусон, „Не бях аз“
• Тимур Вермеш, „Той пак е тук“
• Симон Урбан, „План D“
• Петер Щам, „Денят е нощ“
• Кристоф Рансмайр, „Атлас на един боязлив мъж“
• Франц Кафка, „Процесът“ (Оригиналът)
• Илия Троянов, „Власт и съпротива“
• Ралф Ротман, „Разстрел напролет“
• Луц Зайлер, „Крузо“
• Кристоф Рансмайр, „Кокс или Ходът на времето“
• Франц Кафка, „Метаморфозата“

Външни препратки

• ((de)) Любомир Илиев в сайта на Литературния колоквиум в Берлин (подробна библиография)
• „Любомир Илиев в търсене на преводаческия абсолют“ разговор на Марин Бодаков с преводача във в. „Култура“ от 10 март 2006 г.
• „Единица мярка за превода е целият текст“ интервю във в. „Култура“ от 5 юни 2009 г. по повод „Човекът без качества“
• Произведения на Любомир Илиев в Моята библиотека