Любомир Иванов (учен)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Иванов.
Любомир Иванов
български учен
Роден
7 октомври 1952 г. (72 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластМатематика, лингвистика, география
Работил вБългарска академия на науките
Политика
Депутат
VII ВНС   
Дейност в Уикипедия
НикнеймApcbg (беседа - приноси)
Активна дейност2006–
Любомир Иванов в Общомедия

Открийте още информация за Любомир Иванов (учен) в нашите сродни проекти:

Любомир Лалов Иванов е български математик, старши научен сътрудник.

Ръководител на секция „Математическа логика“ в Института по математика и информатика на Българската академия на науките (1990 – 2011). Председател на българската Комисия по антарктическите наименования от 1994[1] и национален представител в международния Комитет по антарктическа географска информация [2]. Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“ от 1994 г. Председател на Атлантическия клуб в България (2001 – 2009)[3].

Биография

Любомир Иванов е роден в София през 1952 г.

През периода 1986 – 1988 г. организира успешна дисидентска кампания срещу кандидатурата на София за провеждане в града и на Витоша на зимна олимпиада през 1992 и 1994 г.[4][5][6][7][8][9][10][11]

Активист е на Независимото сдружение „Екогласност“ през 1989 г., автор на Харта ’89 за опазване на българското природно наследство[12]. Съучредител е на сдружението „Природен фонд“[13] и на Зелената партия през 1989 г. Участник в Националната кръгла маса (1990)[14] и член на Националния координационен съвет на СДС (1990 – 1991).[15] Депутат в VII ВНС, вносител на Решението на ВНС от 22 декември 1990 за пълноправно членство на България в Европейския съюз.[16][17]

Автор е на научни и приложни резултати в областта на математиката и информатиката,[18][19][20] външна политика и политика за сигурност,[21][22][23][24][25][26] миграционните изследвания,[27][28][29][30] лингвистиката и топонимиката[31]. Създател е на съвременната система за транслитерация на българската кирилица[32][33], приета за официална употреба от България[34], ООН[35], САЩ и Великобритания[36]. Според Б. Арънстийн, „Международните корени на българската система за романизация са в основата на един от най-озадачаващите парадокси на романизацията: импулс за предефиниране и разграничаване на националната идентичност, като същевременно осигурява достъпността на тази идентичност до външни групи. С други думи, вдъхване на национализъм с усещане за интернационализъм“.[37]

Иванов предлага своя подход към транслитерация на кирилицата и за други азбуки, в частност руската.[38] Автор е на предложението за преначертаване на NUTS 2 районите за планиране на България, залегнало в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обявен от Министерския съвет за обществена консултация през октомври 2018 г.[39][40]

Участник е в 4 научни антарктически експедиции,[41][42] автор на първите български топографски антарктически карти,[43][44][45][46][47][48][49] на научни и научнопопулярни публикации в областта на полярните изследвания.[50][51][52][53][54] Ръководител на топографското проучване Тангра 2004/05, отбелязано през 2012 от Discovery Channel, Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.[55][56]

Носител е на наградата „Акад. Никола Обрешков“ за 1987 – най-високото национално отличие за постижения в областта на математиката,[57][58] за своята монография Алгебрична теория на рекурсията.[18] Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците.[59] Юбилеен медал 30-та Българска антарктическа експедиция на Българския антарктически институт за неговото активно участие в експедициите и изграждането на полярната база Св. Климент Охридски.

Бележки

  1. ↑ Antarctic Place-names Commission of Bulgaria. (website)
  2. ↑ Standing Committee on Antarctic Geographic Information. Scientific Committee on Antarctic Research, 2015
  3. ↑ Атлантическият клуб в България: История
  4. ↑ L. Ivanov. Bistrishko Branishte vandalized – once again. Letter of appeal about environment. Sofia, January 1989. 1 p.
  5. ↑ L. Ivanov. Olympics vs conservation. Grasduinen Maandblad, Haarlem. May 1988. 3 pp. (Excerpts)
  6. ↑ Л. Иванов. Относно кандидатурата София ’94. Аналитичен доклад. София, 1988. 4 с.
  7. ↑ L. Ivanov. Who cares about Vitosha? Analytical report. Sofia, January 1988. 3 pp.
  8. ↑ L. Ivanov. To whomever it may concern (1994 Winter Olympics). Letter of appeal about environment. Sofia, January 1988. 2 pp.
  9. ↑ Л. Иванов. Да запазим „Бистришко бранище“. Вестник Поглед, 30 юни 1986. с. 8
  10. ↑ Л. Иванов. Какво да правим с Витоша? Вестник Народна култура, 25 юли 1986. с. 1
  11. ↑ L. Ivanov. Winter Olympics. The Times (London, England), 15 октомври 1986. p. 17. Issue 62589. ISSN 0140 – 0460
  12. ↑ Харта ’89 за опазване на българското природно наследство
  13. ↑ Memorandum of Association, Wilderness Fund, Sofia, 1989
  14. ↑ Национална кръгла маса: Първо пленарно заседание. София, 23 януари 1990
  15. ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  16. ↑ България в ЕС: Решение на ВНС 1990
  17. ↑ И. Костов. Свидетелства на прехода. София: Сиела Норма АД, 2019. с. 33 ISBN 978-954-28-2839-6
  18. ↑ а б L.L. Ivanov. Algebraic Recursion Theory. Chichester, West Sussex: Ellis Horwood; and New York: John Wiley & Sons, 1986. 256 pp. ISBN 978-0-13-026907-2; ISBN 978-0-7458-0102-5
  19. ↑ L.L. Ivanov. Platek Spaces. Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 145 – 181. ISSN 0169 – 2968
  20. ↑ L.L. Ivanov. Boldface recursion on Platek Spaces. Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 183 – 208. ISSN 0169 – 2968
  21. ↑ S. Popov et al. NATO's Global Mission in the 21st century. 1998–99 NATO Manfred Wörner Fellowship. Sofia: Atlantic Club of Bulgaria, 2000. 123 pp.
  22. ↑ L. Ivanov. A Wider Atlantic: Further integration of the Wider Middle East and Russia in the framework of Euro-Atlantic Structures. Freedom & Union Vol. I, No. 2, Summer 2006. pp. 16–18.
  23. ↑ L. Ivanov et al. Bulgarian Policies on the Republic of Macedonia: Recommendations on the development of good neighbourly relations following Bulgaria’s accession to the EU and in the context of NATO and EU enlargement in the Western Balkans. Sofia: Manfred Wörner Foundation, 2008. 80 pp. (Trilingual publication in Bulgarian, Macedonian and English) ISBN 978-954-92032-2-6
  24. ↑ L. Ivanov. There Is Simply No Way of Joining Those Clubs Other Than by Accepting Their Rules, in: Changing Balkans: Macedonia on the Road to NATO and EU. 11th International Conference, 20–21 February 2009, Ohrid. Sofia: Balkan Political Club Foundation, 2009. ISBN 978-954-91623-7-0
  25. ↑ Л. Иванов. Фолкландските острови и Крим, новата Студена война. Монтевидео: Mercopress, 7 май 2014 (английска версия)
  26. ↑ Л. Иванов. Как ще изглеждат Русия и Украйна в края на войната. Вестник 24 часа, 20 април 2022. ISSN 0861-4067 (английска версия)
  27. ↑ Л. Иванов. Ролята на имиграцията за демографското и национално развитие на България през XXI век. В: Л. Иванов, И. Николакопулу-Стефану, М. Чолакова, Ж. Георгиев и Ю. Велчева. Към нова имиграционна политика на България. Фондация Манфред Вьорнер, 2006. 54 с. ISBN 978-954-92032-1-9
  28. ↑ Ж. Георгиев, Г. Ангелов. Ефективни показатели за оценка на политиката по интеграция на имигрантите в България. Ред. Л. Иванов. Фондация за регионално развитие и инициативи, 2010. 110 с.
  29. ↑ Л. Иванов. Демографски приоритети и цели на Управленската програма 2017 – 2021. Доклад на кръгла маса „Демографска политика и трудова мобилност“ организирана от МТСП и ДАБЧ. София, 19 септември 2017. 4 с.
  30. ↑ Л. Иванов. Мерки за решаване на демографските проблеми. Списание Бизнес Клуб. № 11 (2017). с. 18 – 20. ISSN 2367-623X
  31. ↑ Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7 (Второ обновено и допълнено издание, 2021. 539 с. ISBN 978-619-90008-5-4)
  32. ↑ L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204 – 8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157
  33. ↑ L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. ISSN 0205 – 3217
  34. ↑ Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
  35. ↑ Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013
  36. ↑ Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014
  37. ↑ Arenstein, B. Scripted History: Hebrew Romanization in Interwar British Mandate Palestine // Columbia University, 2018. Архивиран от оригинала на 2023-05-31. Посетен на 19 ноември 2019.
  38. ↑ Streamlined Romanization of Russian Cyrillic. Contrastive Linguistics. XLII (2017) No. 2. pp. 66 – 73. ISSN 0204 – 8701
  39. ↑ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие – Министерски съвет, Портал за обществени консултации, 04.10.2018 г. – 06.11.2018 г.
  40. ↑ Любомир Иванов. NUTS II Регионите на България: Предложение в междуведомствената работна група за разработване на възможности за преначертаване на границите на NUTS регионите на ниво 2. София, ноември 2017 г.
  41. ↑ Експедиции. Български антарктически институт, 2014
  42. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent. The American Alpine Journal, 2005. pp. 312 – 315.
  43. ↑ Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта)
  44. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
  45. ↑ L. Ivanov, N. Glavinchev, R. Tosheva and S. Naydenov, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
  46. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
  47. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Smith Island. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0
  48. ↑ А. Камбуров и Л. Иванов. Хребет Боулс и централна Тангра планина: Остров Ливингстън, Антарктика. Карта в мащаб 1:25000 map. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2023. ISBN 978-619-90008-8-5
  49. ↑ A. Kamburov and L. Ivanov. Bowles Ridge and Central Tangra Mountains: Livingston Island, Antarctica. Scale 1:25000 map. Sofia: Manfred Wörner Foundation, 2023. ISBN 978-619-90008-6-1
  50. ↑ Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 114 – 115. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  51. ↑ Л. Иванов. История на българските полярни изследвания – 30 години български антарктически експедиции. Препринт. Български антарктически институт, януари 2019. 9 с.
  52. ↑ Л. Иванов. История на полярните изследвания. Препринт. Български антарктически институт, януари 2019. 9 с.
  53. ↑ L. Ivanov. CRAMRA vs. Madrid Protocol: A historical perspective. Seminar on celebrating the 30th anniversary of the Madrid Protocol. Aula Magna of Sofia University, 15 December 2021
  54. ↑ Л. Иванов. Антарктически имена. Списание ЛИК. Юни 2023. с. 89-96. ISSN 0324-0444
  55. ↑ Discovering Antarctica Overview. Discovery Channel UK website, 2012.
  56. ↑ 14 ноември 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
  57. ↑ А. Соскова, Л. Иванов и И. Георгиев. За Димитър Скордев от неговите ученици. Математика и математическо образование, 2017. Доклади на Четиридесет и шестата пролетна конференция на Съюза на математиците в България. Боровец, 9−13 април, 2017. 52 – 62. ISSN 1313 – 3330
  58. ↑ Диплома на наградата Акад. Никола Обрешков за 1987
  59. ↑ Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „География“         Портал „География“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“          Портал „Математика“         Портал „Математика“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!