Строителството на лайнера започва през 1904 г., като „Лузитания“ е кръстена и спусната на вода две години по-късно.[1] Прави първото си двупосочно плаване през септември 1907 г.,[1] като не успява да спечели „Синята лента на Атлантика“. При второто си такова плаване обаче, корабът си присвоява титлата на най-бързия океански лайнер в света.[4] През ноември същата година, „Мавритания“, корабът сестра на „Лузитания“, също влиза в експлоатация,[8] поради което в периода 1907 – 1909 г. двата лайнера многократно взаимно се надминават един друг, като „Лузитания“ губи титлата си за последен път през септември 1909 г.[9]
На 10 януари 1910 г. „Лузитания“ е на път от Ливърпул за Ню Йорк,[10] когато е ударена от двадесет и три метрова вълна-убиец, като по мостика ѝ е частично смачкан и много прозорци по целия кораб са счупени.[11] Като по чудо никой не е отнесен, тъй като вълната удря лайнера през нощта. Няма и никакви жертви.
През лятото на 1914 г. започва Първата световна война, като лайнерът е реквизиран от Кралския военноморски флот за използване като въоръжен търговски кораб (спомагателен крайцер), но тъй като скоро след това е установено, че това е лоша идея, корабът се завръща към оригиналната си роля, а именно – да пренася пътници от Европа до Северна Америка.[4] За разлика от „Лузитания“ обаче, по-малката ѝ „сестра“, „Мавритания“, както и нововъведения в експлоатация техен трети компаньон, „Аквитания“, продължават да се използват за превоз на войници през цялата война.[8][12]
След много успешни трансатлантически рейса през втората половина на 1914 г. и първата половина на следващата година, на 1 май 1915 г. „Лузитания“ се отправя на своето двеста и второ плаване, поредното нейно в посока Европа, което много скоро след това се оказва обаче и последното ѝ изобщо.[13][14] На 7 май лайнерът минава пред германскатаподводницаSM U-20,[3] чийто командир нарежда да бъде изстреляно едно торпедо по кораба. Почти веднага след експлозията от торпедото става втора експлозия,[1] която е вероятно породена от нелегално пренасяни американски муниции на борда на океанския лайнер, които са били там, където торпедото удря, в резултат на което те също се взривяват след него.[15]
„Лузитания“ през 1915 г.
Повечето оцелели пътници и членове на екипажа на „Лузитания“, включително и капитанът му, посочват, подкрепят тази теория.[15] Това, както и останките на кораба, доказват, че това е била най-вероятната причина за втората експлозия.[15] Каквато и да е истинската причина за гибелта му, лайнерът потъва за едва осемнадесет минути,[3] като от всичките му четиридесет и осем спасителни лодки успешна са спуснати едва шест от тях[16]. От общо 1 960-те души на борда му оцяляват само 767 – жертвите наброяват 1 197 души,[3] от които 128 са американци[4].
Потъването на „Лузитания“ е един от ключовите фактори, които довеждат до влизането на САЩ в Първата световма война на страната на Антантата през пролетта на 1917 г.[3] Също така, лайнерът доказват на света, че много съюзнически пътнически кораби незаконно са пренасяли муниции на борда си през Първата световна война.
↑Scientific American. January 2010, quoting a 1910 issue of Scientific American, at "the Encounter of RMS Lusitania, Freaque Waves, December 17, 2009 Accessed 10 November 2021
.jpg)
