По рождение е трудно чуващ и е възпитаван религиозно от 1797 г. от католическия свещеник Йосиф Антон Замбуга. Следва в университета на Ландсхут и след това в Гьотингенски университет.[2] Учи литература и руски език.
На 12 октомври1810 г. като баварски престолонаследник се жени за принцеса Тереза от Саксония-Хилдбургхаузен (1792 – 1854) (Принцовата сватба). Така се създава традицията на мюнхенския Октоберфест. Мястото, където се е провела сватбата и се провежда Октоберфест се казва в чест на принцесата Терезиенвийзе.[3]
Пътувания и строителство
През декември 1804 г., при пътуване до Рим, е впечатлен от класическото изкуство. По време на престоя си в Париж и в Италия създава колекция от антики. През 1816 г. нарежда да бъде построена Глиптотеката в Мюнхен – първият музей на античното изкуство в света.[2] По-късно нарежда строежите на църквата „Лудвигскирхе“, Колонадата на пълководците (Feldherrnhalle), а Резиденцията е разширена от фон Кленце с нова фасада по подобие на флорентинскияПалацо Пити. Другият предпочитан от Лудвиг I архитект, Фридрих фон Гертнер, е архитект на Дворцовата библиотека. Лудвиг I нарежда и построяването на Кралския площад (Königsplatz) и на Пинакотека.[4] Друг важен проект на краля е огромния гръцки храм Валхала.[4]
Като трон-принц той отива в Рим и купува Вила Малта. През 1817 г. е главен организатор на смъкването на министъра граф Монжела.
Крал на Бавария
На 13 октомври 1825 г. след смъртта на баща му той става крал на Бавария. От 1837 г. той се нарича и херцог на Франкия, херцог на Швабия и Пфалц при Рейн.
През 1831 г. парламентът гласува намаляване на бюджета за големи строежи, поради което Лудвиг I се смята за предаден и изпитва огромно огорчение. В писмо до сина си Максимилиан пише: „Там, където трябваше да има благодарности, се сипят само упреци и обвинение след обвинение!“. Лудвиг I счита протестантството за извор на либерализъм и застава на страната на католицизма.[6]
От 1846 г. става любовник на танцьорката Лола Монтес. На 9 февруари Лудвиг I затваря университета след протести, но два дни по-късно отменя мярката си и издава заповед Лола Монтес да напусне града. Лудвиг I застава отново на страната на протестантите, които също са против него. Френската революция е достигнала Бавария и кралят не е в състояние да удържи властта. На 20 март 1848 г. той абдикира в полза на сина си, Максимилиан II Йозеф.[6]
Следващи години
Живее още 20 години и умира на 29 февруари 1868 г. на 81 г. във вилата, която е взел под наем за зимата в Ница. Погребан е в базиликатаСвети Бонифац на бенедиктинския манастир в Мюнхен.
Лудвиг I е също поет. Той посещава на 28 август 1827 г. Гьоте във Ваймар и му дава ордена на Бавария за седемдесет и осмата му годишнина.
Heinz Gollwitzer: Ludwig I. von Bayern. Königtum im Vormärz. Eine politische Biographie. ISBN 3-7991-6287-9.
Hubert Glaser: Ludwig I. von Bayern: Lebensgang und Leitbilder. In: Die Sehnsucht eines Königs. Ludwig I. von Bayern (1786 – 1868), die Romantik und Schloß Runkelstein. Hg. v. der Stadt Bozen, Bozen 2003, S. 119 – 140.
Rudolf Reiser: König und Dame. Ludwig I. und seine 30 Mätressen. Buchendorfer Verlag, München 1999, ISBN 3-934036-05-8.
Rudolf Reiser: Ohne Bacchus friert Venus. König Ludwig I. in Anekdoten. München: Buchendorfer Verlag, 2001. ISBN 3-934036-48-1
