Лоренцо Гиберти (на италиански: Lorenzo Ghiberti) е италианскискулптор и ювелир от епохата на Ранния ренесанс. Обучава се като чирак при един бижутер и по-късно създава собствена работилница за обработка на метал и бронзолеене. Неговата книга Commentarii съдържа важни мнения за изкуството, разказва за живота му и е може би първата автобиография на творец.
Кариерата на Гиберти има за свой връх два чифта барелефни врати на Флорентинския баптистерий (Battistero di San Giovanni), като по-късният е наречен „Вратите на Рая“ и се смята за един от най-големите шедьоври на италианското изкуство и Куатроченто.[1]
Ранни години
Лоренцо Гиберти е роден като Лоренцо ди Бартоло в Пелаго, недалеч от Флоренция. За негов баща се сочи Чоне Палтами Гиберти, потомък на обедняло знатно семейство, ползващ се с лоша репутация. Майката на Лоренцо, Мона Фиоре, напуска Чане Гиберти и се премества във Флоренция. Тук тя сключва граждански брак със златаряБартоло ди Микеле (Бартолучо). След смъртта на първия си мъж през 1406 г. тя окончателно свързва живота си с майстора-златар. Лоренцо получава професионално образование в ателието на втория си баща, където се обучава и бъдещият велик архитект Филипо Брунелески. След смъртта на Бартолучо, Лоренцо има проблеми с получаване на наследството му, заради неизяснения си произход. В имуществения регистър „Портата ал Кастаньо“, като рождена година на Лоренцо е записана 1381, но впоследствие тя е променена на 1378 г. Предполага се, че Гиберти е опитал по този начин да обори обвиненията, че е незаконнороден или да избегне плащане на данъци. В началото той се подписва просто като Лоренцо, например в Северната врата на флорентинския баптистерий[2]. Впоследствие използва фамилията Бартолучо. След 1442 г. се подписва като Лоренцо Гиберти. С това име остава в историята на изкуството.
Северните врати на флорентинскиябаптистерийСхема на разположението на библейските сцени по Северните врати
През 1401 г. Гиберти участва в конкурса за изработване на Северната врата на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ („Свети Йоан Кръстител“), организиран от попечителството на флорентинската катедрала.
В конкурса участват общо седем скулптори, между които са Якопо дела Кверча и Филипо Брунелески. Те представят свои релефи на тема „Жертвоприношението на Авраам“. На финала достигат две творби, тази на Гиберти и тази на Брунелески. Журито оценява и двата релефа с първа награда, но поръчката е дадена на Гиберти. Днес конкурсните работи на Гиберти и Брунелески се съхраняват в музея Барджело, Флоренция. Работата по Северните врати продължава от 1403 до 1425 г. и определя бъдещото му призвание – скулптурата.
Двете крила на вратите са украсени с 28 бронзови релефа. Двадесет от тях представят сцени от „Новия завет“: 1. „Благовещение“, 2. „Рождество“, 3. „Поклонение на влъхвите“, 4. „Исус пред книжниците“, 5. „Кръщаване на Исус“, 6. „Сатаната изкушава Исус в пустинята“, 7. „Изгонване търговците от храма“, 8. „Исус ходи по водата и спасява Петър“, 9. „Преображение Господне“, 10. „Възкресението на Лазар“, 11. „Влизане в Йерусалим“, 12. „Тайната вечеря“, 13. „Бдение в Гетсиманската градина“, 14. „Залавяне на Исус“, 15. „Бичуване“, 16. „Христос пред Пилат“, 17. „Носене на кръста“, 18. „Разпятие“, 19. „Възкресение“, 20. „Разкаяние на Юда“. Останалите осем релефа, разположени в най-долната част на всяко крило представят евангелисти и светци: 21. Йоан Евангелист, 22. Евангелист Матей, 23. „Евангелист Лука“, 24. „Евангелист Марко“, 25. „Свети Амброзий“, 26. „Свети Джероламо“, 27. „Свети Григорий“, 28."Свети Августин". Рамката на вратите е богато орнаментирана с растителни мотиви и изображения на изработени също от бронз. Сред тях е и автопортрета на Гиберти, в който е представен с тюрбан на главата. В стилово отношение релефите са тясно свързани с готиката, подобно но тези от Южната врата, дело на Андреа Пизано.
Други творби
„Йоан Кръстител“, статуя от църквата „Орсанмикеле“
„Свети Стефан“, статуя от църквата „Орсанмикеле“
В периода 1412 – 1429 г. изработва три статуи за нишите по фасадата на флорентинската църква „Орсанмикеле“:
1419 – 1422„Свети Матей“ – бронз, по поръчка на гилдията „Камбио“. При направата на тази статуя Гиберти си сътрудничи със скулптора Микелоцо.
1425 – 1429„Свети Стефан“ – бронз, по поръчка на гилдията „Лана“.
В тези му произведения готическата традиция все още доминира над новопоявилото се ренесансово светоусещане.
От 1415 до 1430 работи и в Сиена. За купела на сиенския баптистерий създава два бронзови релефа. Посещава на два пъти Рим (1416), (1425 – 30) и Венеция (1424 г.), но дейността му остава свързана главно с Флоренция.
В периода 1426 – 1428 г. изработва по поръчката на Козимо Медичи„Мощехранителницата на тримата светци – Прот, Хиацинт и Немезий.“
През тридесетте години на 15 век Гиберти търпи и неуспехи. Няколко негови проекти са отхвърлени а поръчката за саркофаг на свети Зеновий се отлага.
1435 – 1443 г. – Работи по саркофага на свети Зеновий.
По решение на настоятелството на „Санта Мария дел Фиоре“, Лоренцо Гиберти е назначен за сътрудник на Филипо Брунелески при изграждането на купола на катедралата.
През 1425 скулпторът започва работа по Източните врати на флорентинския баптистерий, наречени по-късно „Вратите на Рая“ от Микеланджело Буанароти. Изпълнението на мащабния проект продължава до 1452 г. Гиберти го смята за най-значимото си дело.
Вратите са изработени от позлатен бронз. На тях са изобразени библейски сюжети почерпани от „Стария завет“. Композициите са с квадратна форма и размери 79×79 см. На всяка са изобразени по около сто фигури. Всеки библейски сюжет е представен с по няколко сцени, поместени в рамките на една композиция. Бронзовата рамката на вратите също е богато декорирана с растителни и животински мотиви, както и със статуетки на библейски персонажи и скулптрирани човешки глави. Между последните са и портретите на Лоренцо Гиберти и синът му Виторио.
При създаването им Лоренцо Гиберти използва достиженията на правата перспектива и огромните си познания в областта на бронзолеенето. Отливането и почистването от шлаката на релефите от „Вратите на Рая“ отнема около 11 години. Сред многобройните помощници на Гиберти са синовете му Томазо и Виторио и художниците Паоло Учело и Беноцо Гоцоли.
Последни години
Станал известен и търсен скулптор, Гиберти е собственик на процъфтяващо ателие, в което работят многобройни помощници. От 1444 г. по-малкият му син Виторио става пълноправен съдружник на баща си. След оттеглянето на Лоренцо Гиберти от активна дейност, на практика Виторио става ръководител на ателието.
Гиберти умира през 1455 г. и е погребан във флорентинската църква „Санта Кроче“[3], където почиват множество знаменити негови съграждани. Наред с многобройните си скулптурни произведения той оставя и своята автобиография озаглавена „Коментари“. В нея обширно и без никаква скромност[4] разказва за живота и творческата си дейност.
„Жевториношението на Авраам“, конкурсната работа на Лоренцо Гиберти
Детайл от Северните врати на баптистерия „Свети Йоан Кръстител“
Детайл от рамката на Северните врати
„Историята на Исус Навин“, релеф от „Вратите на Рая“
Библейски персонажи от рамката на „Вратите на Рая“
Надгробната плоча на Гиберти в църквата „Санта Кроче“, Флоренция
↑Подписът на латински: „OPUS LAVRENTII FLORENTINI“
↑Надписът на надгробната му плоча гласи: "Тук е погребан Лоренцо Гиберти, знаменит скулптор, който създаде вратите на „Сан Джовани“.
↑„Само малка част от значителните неща, създадени на нашата земя (Флоренция) не са нарисувани или създадени от моята ръка“ – твърди Гиберти в автобиографията си.
Литература
„Лоренцо Гиберти. Вратите на Рая“ – Антоанета Михайлова, издателство „Български художник“, София, 1989 г.
„Кватроченто. Италианската архитектура, скулптура и живопис през епохата на ранния Ренесанс.“ – Христо Ковачевски, издателство „Български художник“, София, 1971 г.
Стопани, Ренато. Искусство и история. Флоренция. Флоренция, Bonechi. ISBN 88-8029-546-2. с. 23 – 31.
Kuiper, Kathleen. The 100 Most Influential Painters and Sculptors of the Renaissance. New York, Britannica Educational Publishing, 2010. ISBN 978-1-61530-043-3. с. 23 – 31.
