За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Тя е малката сестра на Мия Мартини, с която са родени на една и съща дата, но с три години разлика (Мия е родена през 1947 г.). Лоредана е една от най-значимите изпълнителки на италианската музикална сцена и е призната от пресата за една от най-представителните икони на италианската рок музика.
Изпълнителка, отличаваща се със силен и изразителен плътен глас, често обсъждана за сложните превратности в личния си живот. Има дълга музикална кариера, през която има записани повече от 200 песни, текстовете на 46 от които са написани от самата нея. Плочите и дисковете ѝ достигат 7 милиона продадени екземпляра, а 16 сингъла и 11 албума се класират в топ 20 на италианските класации.
Най-добрите ѝ албуми от гледна точка на продажбите им са Traslocando (1982) и Jazz (1983), всеки един от които има продадени над 250 000 екземпляра. През 2012 г. месечното музикално списание „Ролинг Стоун“ обявява Traslocando (продуциран от Ивано Фосати) за най-добър албум, принадлежащ на жена в Италия. Албумът излиза на пазара през есента на 1982 г. – годината, в която според проучване на „Докса“ Берте е най-известната певица след Мина и Орнела Ванони.
Биография
Детство
Мия Мартини (вляво) с Лоредана Берте (около 1973 г.)
Лоредана Берте е родена на 20 септември1950 г. в Баняра Калабра точно три години след рождението на сестра си Мия Мартини (родена като Доменика Берте, наричана Мимѝ). Баща им, Джузепе Радамес Берте (р. 1921 г.), и майка им, Мария Салвина Дато (1925 – 2003), са преподаватели. Бащата е учител по латински и гръцки език и впоследствие директор, докато майката е основна учителка. Семейството се състои от четири дъщери: Леда (р. 1945), Доменика (1947 – 1995), Лоредана (р. 1950) и Оливия (р. 1958).
В продължение на много години певицата не споделя публично нищо за детството си. Година след смъртта на сестра си Мими Лоредана в обстойно интервю в нейна памет споделя за пръв път в списанието Oggi за семейната обстановка:
„
Татко и мама, и двамата родом от Калабрия, бяха преподаватели. Тогава живеехме в Порто Реканати, но всеки път, когато трябваше да ни ражда, мама хващаше влака и отиваше чак до Баняра Калабра у дома (тъй като по това време са ни раждали с помощта на акушерки); сетне се връщаше в Порто Реканати. Аз и Мими, като най-близки по възраст в семейството (Леда е много по-голяма, а Оливия е с осем години по-малка от мен), винаги бяхме заедно: непрестанно се разхождахме по градините, край морето (имахме къща точно на брега). Тя се възхищаваше на местните деца, които пишеха името ѝ по камъчетата и после ги хвърляха в нашата градина или я оставяха да ги намери по линията на прибоя, откъдето знаеха, че тя минава. Или ѝ издялкваха големи сърца по дърветата. Спокойствието обаче приключваше всеки път, щом входната вратата се затвореше. У дома обстановката бе непоносима – татко и мама се караха непрестанно, всеки път беше същинска трагедия. Защо ли? Бяхме твърде малки, за да разберем това. Татко си тръгна от вкъщи, когато бях на осем години (междувременно се бяхме преместили да живеем в Анкона) и повече не го видяхме. Обади ни се едва след двайсет години, за да предупреди Мими, която тогава бе издала плочата Padre davvero.
[…]
През онези години единствените дни без кавги бяха когато Пиетро Нени, приятел на баща ми (кой знае по каква причина), оставаше всяка събота и неделя при нас. Спомням си сините му като езеро очи, спалнята, която майка ми приготвяше, червената завивка от копринен гайтан и как вечно ходех да го събуждам и да му нося кафе. В такива случаи родителите ни става същински светци. „Каква радост, да се надяваме, че по-често ще бъде така!“, казвахме си аз и Мими, която често трябваше да запее „Bandiera rossa“, докато се радвахме.
[…]
Не, Мими не беше палава като дете: винаги аз бях заядливата, импулсивната и предизвикателната, а тя винаги бе мила и разсъдлива. Веднъж избяга от вкъщи, когато беше в средното училище, задето имаше четворка по английски. Намерих я в полицията след два дни, цялата в драскотини. Бе спала сред къпинените храсти, милата. Именно такъв бе ужасът да се покажем пред татко с лоша оценка, като се има предвид, че няколко дни преди това бе набил Леда за това, че е получила шестица (повтарям: шестица) по латински език – предмета, по който той преподаваше. Когато си тръгна, за мен сякаш бе умрял.
“
Лоредана Берте
В интервю от май 2009 г. с Маурицио Бекер Берте заявява, че смъртта на Мия Мартини се дължи на психологическите проблеми, породени от именно тези трудности в детството.
