Линейни кораби тип „Саут Дакота“

Тази статия е за Линейни кораби тип „Саут Дакота“, строителството на които е прекратено според решенията на Вашингтонския договор от 1922 г.. За линкорите тип „Саут Дакота“ от времето на Втората световна война вижте Линейни кораби тип „Саут Дакота“ (1939).

---

16-дюймово оръдие Mark 2 на линкор от типа „Саут Дакота“

Линейни кораби тип „Саут Дакота“ South Dakota-class battleship (1920)
Модел на линейния кораб „Саут Дакота“
Флаг	САЩ
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Саут Дакота“
Производител	New York Navy Yard в Бруклин и др., САЩ.
Служба
Поръчан	4 март 1917 г.
Заложен	15 март 1920 г.
Спуснат на вода	Строежът е спрян на 8 февруари 1922 г.
Изведен от експлоатация	недостроени, утилизирани на стапелите
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	43 900 t (нормална); 47 800 t (пълна)
Дължина	201,2 m (по КВЛ) 208,5 m (максимална)
Ширина	32,3 m
Газене	10,1 m
Броня	пояс: 203 – 343 mm; палуба: 89 mm; барбети: 114 – 343 mm; кули ГК: 127 – 457 mm; траверси: 203 – 343 mm; бойна рубка: 203 – 406 mm
Задвижване	Турбоелектрическо с 4 турбогенератора Westinghouse или General Electric; 12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 4 гребни винта; 60 000 к.с. (на турбините)
Скорост	23 възела (43 km/h)
Далечина на плаване	8000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж	1191 души
Въоръжение
Артилерия	4x3 406 mm; 16x1 152 mm Зенитна артилерия: 8x1 76 mm
Торпедно въоръжение	2x1 533 mm ТА
Линейни кораби тип „Саут Дакота“ в Общомедия

Саут Дакота (на английски: South Dakota, „Южна Дакота“) са серия линейни кораби на САЩ, развитие на типа „Колорадо“. Всичко през 1920 г. са заложени 6 кораба от този тип. Строителството им е прекратено през 1922 г. в съответствие с решенията на Вашингтонското съглашение за ограничаване на морските въоръжения.

Поръчката за строителството на серията е получена на 4 март 1917 г., корабите са заложени в периода 1920 – 1921 година, на 8 февруари 1922 г. строителството им е прекратено при готовност около 30%, през 1923 г. корабите са разкомплектовани за скрап^[1]. Някои от комплектуващите на разглобените кораби се използват за модернизацията на оставащите в строя линкори, което се разрешава от условията на Вашингтонския договор. Броневите плочи на линкора „Индиана“ са използвани за строителството на укрепления в зоната на Панамския канал.

Тези кораби е планирано да бъдат най-големите, тежко въоръжени и бронирани довоенни линкори на САЩ. По скорост (23 възела) са превъзхождани само от японските линкори от типа „Нагато“ и английските от типа „Куин Елизабет“.

Енергетична установка

Главна енергетична установка

Енергетичната установка на корабите от типа „Саут Дакота“ се отличава само с по-голямата си мощност от турбоелектрическата на типа „Колорадо“ и има много общо със силовата установка на линейните крайцери от типа „Лексингтън“. Два турбоагрегата привеждат във въртене два 28 000-кВт генератора („General Electric“ на „Indiana“ и „Montana“, „Westinghouse“ на останалите) за двуфазен променлив ток. Токът с напрежение 5000 В се подава към 4 електромотора с мощност по 11 200 кВт (15 020 к.с.), въртящи гребните валове. Парата за турбоагрегатите се изработва в осем (дванадесет^[2]) котела, всеки в собствен отсек, „Babcock & Wilcox“ с налягане от 285 psi^{[Коментари 1]} (1965 кПа; 20 кгс/см²). Корабите имат скорост от 23 възела при мощност на турбините от 60 000 к.с.

Проектната далечина на плаване съставлява 8000 морски мили на ход 10 възела.

Електрозахранване

Корабите имат осем турбогенератора с мощност по 500 кВт.

Брониране

Горните краища на плочите на пояса се крепят към главната бронирана палуба, набрана от два слоя 70-фунтова специална стомана (STS). Под главната бронепалуба и по цялото и протежение, паралелно на нея, преминава противоосколъчна палуба: 31,7 мм STS върху 12,4 мм мека корабостроителна стомана.

Представители на проекта

Название	Заложен	Корабостроителница	Спрян	% готовност	Разкомплектован
BB-49 „Саут Дакота“	15.03.1920 г.	NYNY	08.02.1922 г.	38	1923 г.
BB-50 „Индиана“	01.11.1920 г.	NYNY	08.02.1922 г.	35	1923 г.
BB-51 „Монтана“	01.09.1920 г.	MINY	08.02.1922 г.	28	1923 г.
BB-52 „Норт Каролина“	12.01.1920 г.	NNSY	08.02.1922 г.	37	1923 г.
BB-53 „Айова“	17.05.1920 г.	NNSB	08.02.1922 г.	32	1923 г.
BB-54 „Масачузетс“	04.04.1921 г.	BSB	08.02.1922 г.	?	1923 г.

Коментари

1. Фунта на квадратен дюйм.

Източници

1. Ireland, Bernard. Jane's Battleships of the 20th Century. London, Harper Collins, 1996, 168 с. ISBN 0-00-470997-7.
2. Friedman, US Battleships 1985, с. 446.

Литература

• Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985, 464 с. ISBN 0-087021-715-1.

Външни препратки

• SOUTH DAKOTA battleships ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• MaritimeQuest South Dakota Class (1918) Class Overview Архив на оригинала от 2018-07-08 в Wayback Machine. ((en))
• 1918 Contract Plan for the U.S.S. South Dakota (BB-49), South Dakota Class, hosted by the Historical Naval Ships Association (HNSA) Digital Collections ((en))
• NavSource Online – BB-49 South Dakota ((en))
• NavSource Online – BB-50 Indiana ((en))
• NavSource Online – BB-51 Montana ((en))
• NavSource Online – BB-52 North Carolina ((en))
• NavSource Online – BB-53 Iowa ((en))
• NavSource Online – BB-54 Massachusetts ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Саут Дакота“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Саут Дакота“ (1920)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​