Той е май-големият син на Куно I (II) фон Виненбург († 12 ноември 1338) и съпругата му Елизабет/Лиза фон Браунсхорн († сл. 20 септември 1368), единствената дъщеря на Герлах фон Браунсхорн († /1361/1362) и първата му съпруга Йоханета фон Оурен-Ройланд († 1335/1336). Внук е на Вирих фон Виненбург († сл. 1321) и Гезела († сл. 1293) и правнук на Даниел фон Виненбург († 1277/1279) и Елизабет фон Валдек († сл. 1282). Брат е на Герлах фон Виненбург-Байлщайн († 1375/1389), Лиза († 1378) и Жанета фон Виненбург († сл. 1402). Брат му е баща на Йохан I фон Виненбург-Байлщайн († сл. 1444).
През 1362 г. Куно II и брат му Герлах наследяват и собствеността на дядо им Герлах фон Браунсхорн и през 1363 г. също господството Байлщайн със замък Байлщайн.
Фамилия
Замък Байлщайн (2002 г.)
Куно II се жени пр. 13 юли 1348 г. за Маргарета фон Даун-Щайн († сл. 1389), дъщеря на Рейнграф Йохан I фон Щайн († 1333) и Хедвиг фон Даун-Грумбах († 1365).[1] Те нямат деца.[2][3]
Литература
Alfred Bruns: Herrschaft Winneburg. In: Gerhard Taddey, Lexikon der deutschen Geschichte. 2. Aufl., Stuttgart 1982, ISBN 3-520-80002-0, S. 1351
Markus Friderichs: Das Rittergeschlecht derer von Braunshorn im Kreis; in: Kreisjahrbuch Cochem-Zell 2008; S. 119 – 122.
Johannes Mötsch: Regesten des Archivs der Herrschaft Winneburg-Beilstein im Gesamtarchiv der Fürsten von Metternich im Staatlichen Zentralarchiv Prag, Band 1, S. 56.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 97.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 102.2.
