Култов кладенец Су Темпиезу

Култов кладенец Су Темпиезу
Лицето на Култовия кладенец Су Темпиезу
Местоположение
Култов кладенец Су Темпиезу Местоположение в Италия 40.411389, 9.413056
Страна	Италия
Локация	Провинция Нуоро
Археология
Вид	Свещен кладенец
Период	1300 г. пр. Хр.
Култура	Нурагическа цивилизация
Епоха	Бронзова епоха
Сайт	sutempieru.it
Култов кладенец Су Темпиезу в Общомедия

Външният кладенец пред фасадата на съоръжението

Култовият кладенец Су Темпиезу се намира при град Оруне, Нуоро, Сардиния е Нурагически паметник, датиращ от Бронзова епоха. Кладенецът е нестандартен сакрален градеж, запазен почти в първичен вид.^[1]

Датиране

Кладенецът е изграден през II хил. пр.н.е., предполага се през XIII в. пр.н.е. Около IX век пр.н.е. той е напълно затрупан от свлачище, което унищожава върха на градежа.^[2]

Откритие

Обектът е открит случайно през 1953 г. по време на земекопни работи свързани с улавяне на водоносната жила при кладенеца.^[3]

Описание и особености

Макет-възстановка на култовото съоръжение изложен в Музея Сана, Сасари

Свещеният кладенец е изграден при планински скат с надземно покритие на притвора. Пространствено-плановото му решение намира буквална аналогия при свещените кладенци с удължен план, с открит притвор, дромос и сводово покритие. В детайли обаче съоръжението има специфика, която съществено го отделя от останалите. Откритият притвор е изграден над земята, но той всъщност е вградена ниша в монументален архитектурен обем, с представителна фасада и висок двускатен покрив с триделна конзолоно изградена стреха. Вътрешните стени се издигат конусовидно и над тях е поставен дъговидно оформен монолит, фланкиран от декоративен, издаден навън корниз. Зидарията е изцяло суха, няма следи от използвани кохезионни разтвори за спояване на отделни елементи.^[4]

Височината при фасадата е 3.30 m. Подът на съоръжението е трапецовиден с външна страна 1.20 m, вътрешна - 1.00 m и дължина 1.30 m. С вътрешната си ширина от 1 m. то преминава в стъпаловиден дромос, изсечен в скалата, с дължина 0.55 m и ширина пред кладенеца 0.45 m. Височината на дромоса е 0.90 m и е запазена при входа на кладенеца. Заостреният покрив на съоръжението е разрушен от свлачище, докато между двете стени все още съществуват две монолитни арки, изпъкнали на около три четвърти от първоначалната височина.

Стълбата и покритието на дромоса са изградени от обработени квадри, наредени във възходящ и низходящ ред, като последното стъпало е дъговидно и включено в обема на кладенеца.

Диаметърът на кладенеца е 0.90 m. Височината след 1.82 m преминава в кошеровидно куполно покритие, затворено от монолит.

Подовото ниво на открития притвор е само 0.50 m по-високо от дъното на кладенеца и през каменната му настилка е прорязан отводнителен канал - преливник, който извежда водите от притвора, преминава през покрито помещение пред него и се влива в малък, вграден в оградната му масивна стена култов кладенец. От там покрит канал извежда тези води далеч от фасадата на съоръжението. Както в големия вътрешен кладенец, така и във външния на пода са вкопани малки вдлъбнатини, близо до входа, за да може да се черпи вода и в сухи, безводни дни.

Съоръжението е изградено в прецизна квадрова строителна техника, със сегментно моделиране на всеки отделен монолит - коничните стени на открития притвор и дромоса и стените на кладенеца са изградени без да се налага конзолно наддаване във височина.^[5]

Предназначение

Без съмнение съоръжението е обслужвало култът към водата. При него се наблюдават два свещени извора - вътрешен кладенец и външен такъв. Според някои интерпретации вътрешният кладенец е мислен като най-святото място - достъпен само за Бога и неговият жрец, докато външният кладенец е изнесен извън покритото помещение, пред фасадата и отворен към терена, за да е достъпен до всеки поклонник, който иска да черпи свещена вода от него.^[6]

Находки

Във вътрешния кладенец при археологическите разкопки са открити накити - брошки, пръстени, гривни, един меч и къси ками, каквито са изобразени на примитивните пластики открити в кладенеца. На бронзета изобразяваща млад мъж е представена кама преметната посредством тесен ремък през гърдите. Друга бронзова пластика, изобразяваща възрастен мъж без всякакви вотивни атрибути, също е открита по време на разкопките в съоръжението.^[7]

Вижте също

• Нурагическа цивилизация
• Гърленски храм-кладенец
• Сардински зикурат
• Мегалитен Комплекс Санта Кристина
• Храм-кладенец Санта Анастасия
• Съкровищницата на Атрей
• Колосите от Монте Прама
• Храм-кладенец при Балао

Източници

1. M.A. Fadda, Il tempio a pozzo di Su Tempiesu, Orune (Nu), in AA.VV. La civiltà nuragica, Electa, Milano 1985, pp. 194–195
2. M.A. Fadda, Il monumento di Su Tempiesu, in ORUNE. Geologia, Ambiemte, Archeologia, Amministrazione Comunale di Orune, Sassari 1999, pp. 41–83
3. sutempiesu.it - уеб сайт посветен на култовото съоръжение
4. M.A. Fadda, Il monumento di Su Tempiesu, in ORUNE. Geologia, Ambiemte, Archeologia, Amministrazione Comunale di Orune, Sassari 1999, pp. 41–83
5. M.A. Fadda, La fonte sacra di Su Tempiesu, Guide e Itinerari, n. 8, Carlo Delfino Editore, Sassari 1988
6. M.A. Fadda, Su Tempiesu di Orune. Il culto nuragico delle acque, in Archeologia Viva, n. 74 n.s., Firenze 1999
7. F. Lo Schiavo-M.A. Fadda-A. Boninu, Nuoro, in AA.VV. L'Antiquarium Arborense e i civici musei archeologici della Sardegna, Amilcare Pizzi S.p.A. arti grafiche (Banco di Sardegna), Sassari 1988, p. 136-fig.14, p. 137-figg. 15-16, p. 139-fig.21