Роден през 1564 г. в семейството на беден обущар, той успява благодарение на ревностното си ученолюбие да завърши Университета на Кеймбридж и да получи званието магистър на науките. Към литературно-творческа дейност се насочва през 1587 г. Заради последователния му атеизъм става подозрителен за Кралския таен съвет, където следят с тревога действията му и го обявяват за опасен размирник. При спор в кръчма е убит с нож от Инграм Фрайзър на 30 май 1593 г.
Изтъкнатият български шекспировед професор Марко Минков обявява Марлоу за „най-оригиналния от всички драматурзи“ и твърди, че „неговият гений е определил по-нататъшния развой на драмата“: „На него се дължи създаването на трагедията на характера, на него се дължи до голяма степен и поетичният стил на драмата. Той е извоювал за белия стих несъмненото му първенство в драматичната поезия, той е най-великият пионер на английската драма.“ Мнозина литературоведи предполагат, че Марлоу е фактическият автор на драмите на Уилям Шекспир.
Марлоу поставя редица социални, политически и религиозни теми, като по този начин проблематизира вече установените убеждения и позиции по това време. Той бива оценян като значим представител на английския Ренесанс заедно с Шекспир. Съществена черта на творчеството му е разгръщането на новата идея за неограничените възможности на човешкия разум и воля. Фокусирайки се върху делата на великите мъже, Марлоу избира исторически фигури като герои от войната, финансисти и дипломати, водени от собствената им мощна жизненост.
Изследвания
Панчева, Е. Разбягване на подобията. Опит върху ренесансовата култура. С., УИ, 2000.
Шурбанов, Ал. Поетика на английския Ренесанс. С., УИ, 2002.
