Кристофър Ишъруд

Кристофър Ишъруд Christopher Isherwood
Кристофър Ишъруд, 1973 г.
Роден	26 август 1904 г. Хай Лейн, Чешър, Англия
Починал	4 януари 1986 г. (81 г.) Санта Моника, Калифорния, САЩ
Професия	писател, поет, драматург, сценарист, преводач
Националност	Англия,  Великобритания (1904 – 1946)  САЩ (1946 – 1986)
Активен период	1928 – 1986
Жанр	драма, лирика, мемоари, документалистика
Известни творби	„Сбогом на Берлин”
Повлиян от Уистън Хю Одън
Повлиял на Труман Капоти
Подпис
Уебсайт	www.isherwoodfoundation.org Страница в IMDb
Кристофър Ишъруд в Общомедия

Кристофър Ишъруд (на английски: Christopher Isherwood) е англо-американски драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари и документалистика. Той е основна фигура в художествената литература от ХХ век и в движението за правата на гейовете.^{[1][2][3][4][5][6]}

Биография и творчество

Кристофър Уилям Брадшоу Ишъруд е роден на 26 август 1904 г. в Хай Лейн, Чешър, Англия, в богато семейство. Баща му е убит през Първата световна война.^[3] Учи в интерната „Рептън“ в Дербишър, който завършва през 1922 г.^[5] Там се сприятелява с бъдещия писател Едуард Ъпвард, което описва в автобиографията си „Лъвове и сенки“ от 1938 г.^[2] Следва история в колежа Корпус Кристи на Кеймбриджкия университет, където пише шеговити отговори на изпитите си и е помолен да напусне без диплома през 1925 г.^[2][3] В края на годината се свързва с поетичната група на поета Уистън Хю Одън. В периода 1926 – 1927 г. работи като секретар на френския цигулар Андре Манжео и неговия Струнен квартет на Музикалното дружество, и също като частен учител, в Лондон.^[4][5] През 1928 г. е публикуван първия му роман „Всички конспиратори“, история за борбата за самоопределение между децата и техните родители.^[2] През октомври 1928 г. се записва като студент по медицина в Кингс Колидж на Лондонския университет, но напуска след шест месеца.^[2][6]

През 1929 г. заминава за Берлин, за да посети У. Х. Одън, и остава четири години, като в периода 1930 – 1933 г. преподава английски език.^[3] Там завършва втория си роман „Мемориалът“ от 1932 г., история за въздействието на Първата световна война върху неговото семейство и неговото поколение.^[2] Заедно с това си води дневник и пише следващият си роман „Мистър Норис сменя влаковете“ (1935), вдъхновен от приятелството му в реалния живот с писателя Джералд Хамилтън.^[3] В периода 1933 – 1937 г. пътува из Европа (Гърция, Канарските острови, Копенхаген, Брюксел, Амстердам и Синтра, Португалия) с бягащия от нацистите млад германец Хайнц Недермайер, който обаче е арестуван през 1937 г. от Гестапо.^[2] Пише сборника с разкази „Сбогом на Берлин“ (1939), който е портрет на Берлин за времето, когато Адолф Хитлер идва на власт – благодарение на бедността, безработицата, нарастващите атаки срещу евреи и комунисти и игнориран от предизвикателния хедонизъм на нощния живот в кафенетата, баровете и публичните домове.^[2] В него създава известната си героиня, базирана на живота на младата англичанка и кабаретна актриса, Джийн Рос, с която живее за кратко.^[3] По „Сбогом на Берлин“ е направена пиесата „Аз съм камера“, после хитовия бродуейски мюзикъл „Кабаре“, а през 1972 г. е екранизиран във филма „Кабаре Кабаре“ с участието на Лайза Минели и Майкъл Йорк.^[1][6]

В периода 1933 – 1937 г. той често се връща в Лондон, където работи като сценарист на филми, работейки с виенския режисьор Бертолд Фиртел по филма „Малък приятел“ (1934). Сътрудничи си също с Уистън Хю Одън по три пиеси.^[2][4] Пише и своята измислена автобиография „Лъвове и сенки“ за образованието си – както в училище, така и извън него – през 20-те години на ХХ век.^[3] През януари 1938 г. той и Одън пътуват до Китай, където пишат книгата „Пътуване към една война“ (1939) за китайско-японския конфликт.^[2] Завръщат се в Англия през 1939 г. и решават да емигрират в САЩ.^[4][6]

В САЩ работи като сценарист на диалози за Метро-Голдуин-Майер през 1940 г., в периода 1941 – 1942 г. с Американския комитет за приятелски услуги в Хавърфорд, Пенсилвания^[4]. В периода 1943 – 1945 г. учи и работи в Общество „Веданта“ в Холивуд, където с монаха Свами Вивекананда е съредактор на списанието на обществото Vedanta and the West, и прави преводи на творби на Веданта. Не приема религиозен обет, но остава индуист до края на живота си.^[2][4][5]

Докато Ишъруд живее в Холивуд, се сприятелява с писателя Труман Капоти, който е повлиян от Берлинските му истории, както и с писателката Доди Смит, която наставлява в работата ѝ. В САЩ работи като доброволец в медицинския корпус, кандидатства за американско гражданство, което получава на 8 ноември 1946 г. В САЩ започва да живее с фотографа Уилям „Бил“ Каски. През 1947 г. двамата пътуват до Южна Америка, в резултат на което пише книгата „Кондорът и кравите“ (1949), със снимки на Каски.^[2]В периода 1947 – 1948 г. е гост-професор по съвременна английска литература в Държавния колеж в Лос Анджелис (сега Калифорнийски университет – Лос Анджелис).^[5][6]

През 1953 г. среща тийнейджъра фотограф Дон Бачарди на плажа в Санта Моника, с който има бурна връзка до края на живота си и стават известна двойка в Холивуд.^[2] През 1954 г. е издаден романът му „Светът вечер“. В периода 1959 – 1962 г. е гост-професор и в Калифорнийския университет в Санта Барбара.^[5] През 1964 г. е издаден романът му „Самотен мъж“, считан за най-доброто му постижение, в историята на който се описва един ден от живота на Джордж, англичанин гей на средна възраст, който е професор в университет в Лос Анджелис.^[4] Романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Колин Фърт и Джулиан Мур. През 1964 г. Ишърууд си сътрудничи с американския писател Тери Саутърн по сценария за филмовата адаптация на Тони Ричардсън на „Скъпият покойник“, сатира на Ивлин Уо за американската погребална индустрия.^[3] В мемоарите си „Кристофър и неговия вид“ от 1976 г. представя истинската история на живота си в Берлин и скитанията си с Хайнц Недермайер. Книгата го превърна в герой на гей освобождението и национална знаменитост, но сега в неговата истинска политическа и лична идентичност на хомосексуален.^[2][6]

Кристофър Ишъруд е диагностициран с рак на простатата през 1981 г. и умира от болестта на 4 януари 1986 г. в Санта Моника, Калифорния.^[5] Тялото му е дарено на медицинските науки в университета, а по-късно прахът му е разпръснат в морето.^[3]

Произведения

Самостоятелни романи

• All the Conspirators (1928)^{[1][2][3][4][4][5]}
• The Memorial (1932)
• The Last of Mr. Norris (1935)
• Lions and Shadows (1938)
• Prater Violet (1945)
• The World in the Evening (1954)
• Down There on a Visit (1962)
• An Approach to Vedanta (1963)
• A Single Man (1964)
  Самотен мъж, изд. „Лист“ (2022), прев. Иглика Василева
• A Meeting by the River (1967)
• Frankenstein: The True Story (1973)
• My Guru and His Disciple (1980)

Поредица „Берлински дневник“ (Berlin Stories)

1. Mr. Norris Changes Trains (1935)^[1][3]
2. Goodbye to Berlin (1939)^[2]
   Кабаре : Новели, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981), прев. Мария Пейкова
   Сбогом на Берлин, изд. Black Flamingo (2013), прев. Аспарух Велков

Новели и разкази

• Jacob's Hands (1998) – с Олдъс Хъксли^[1]

Пиеси

• The Dance of Death (1933) – с У. Х. Одън^[1][3][5]
• The Dog Beneath the Skin (1935) – с У. Х. Одън
• The Ascent of F6 (1936) – с У. Х. Одън

Сборници

• On the Frontier (1938) – поезия, с У. Х. Одън^[1][5]
• Exhumations (1966)^[2]
• The Berlin Stories: The Last of Mr. Norris (1979)
• Selection (1979)
• People One Ought to Know (1982) – поезия, със Силвен Манжо
• Where Joy Resides (1989)
• The Mortmere Stories (1994) – с Едуард Ъпвард
• The Berlin Stories (2008)

Документалистика

• Journey to a War (1939) – с У. Х. Одън^[1][3]
• Vedanta for the Western World (1945)^[2]
• The Condor and the Cows (1949)
• The Memorial (1952)
• Vedanta for modern man (1952)
• Ramakrishna and His Disciples (1965)
• Kathleen and Frank (1971) – мемоари^[5]
• Christopher and His Kind (1976) – мемоари
• October (1981)
• Bhagavad Gita: The Song of God (1987)
• The Wishing Tree (1987)

Екранизации

• 1943 Forever and a Day – с Брайън Ахърн, Чарлз Лоутън, Виктор Маклаглън, Рей Миланд, Хърбърт Маршал, Робърт Къмингс, Айда Лупино, Ана Нийгъл и Мърл Оберон
• 1949 Adventure in Baltimore – с Шърли Темпъл, Джон Агар и Робърт Йънг
• 1949 Големият грешник, The Great Sinner – с Грегъри Пек, Ава Гарднър, Мелвин Дъглас, Уолтър Хюстън и Етъл Баримор
• 1955 I Am a Camera^[4]
• 1956 Diane
• 1961 First Person – тв сериал, 1 епизод
• 1965 Скъпият покойник, The Loved One – сценарий
• 1967 The Sailor from Gibraltar
• 1972 Кабаре, Cabaret – с Лайза Минели, Майкъл Йорк и Хелмут Грим^[4]
• 1973 Frankenstein: The True Story – тв филм
• 1993 Cabaret – тв филм, с Алън Къминг
• 2009 Самотен мъж, A Single Man – с Колин Фърт и Джулиан Мур
• 2011 Christopher and His Kind – тв филм, с Мат Смит

Източници

1. ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
2. ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
3. ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
4. ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
5. ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
6. ((en)) Биография в официалния сайт

Външни препратки

• Официален сайт на Фондация „Кристофър Ишъруд“
• Кристофър Ишъруд в Internet Movie Database
• Произведения на Кристофър Ишъруд в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christopher Isherwood в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​