Кочана

Кочана Περαία
— село —
Кочана 40.738, 21.822 Кочана Кочана
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Островска котловина
Надм. височина	640 m
Население	309 души (2021 г.)

Кочана (на гръцки: Περαία, Переа, до 1927 година Κότσανα, Коцана^[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 25 km западно от град Воден (Едеса) и на около 8 km южно от Острово (Арниса), на 640 m надморска височина на източния бряг на Островското езеро.^[2]

История

В Османската империя

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кочено като българско село.^[3]

В началото на XX век Кочана е турско конярско село в Кайлярска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кочане (Коченъ) живеят 1500 турци.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочен (Кочане) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 200 къщи.^[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кочана (Κότσιανα), Кайлярска каза, живеят 1350 турци.^[6]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кочани има 350 къщи турци.^[7] Турското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 136 бежански семейства и 588 души бежанци.^[8] В 1927 година селото е прекръстено на Переа.^[2]

Жителите на селото постепенно се изселват в Кайляри. В селото се произвежда главно жито, тютюн и леща, като са развити частично и лозарството и скотовъдството.^[2]

В селото има етнографски музей.^[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Кочана на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Караагач[10][11]	Καραγάτς	Фтелия	Φτελιά[12]	местност в Каракамен на ЮИ от Кочана[10]
Папа дере[10]	Παπά Τερέ	Лофос ту Папа	Λόφος του Παπά[12]	местност в Каракамен на ЮИ от Кочана[10]
Белова[10]	Μπέλοβα	Аспри	Άσπρη[12]	река в Каракамен на И от Кочана, под едноименния връх[10]
Кара Бурну[10][13]	Καρά Μπουρνοϋ	Маври Врахи	Μαύροι Βράχοι[12]	нос в Островското езеро на С от Кочана (758)[10]
Реки Пей[10]	Ρεκί Πέϊ	Дросеро	Δροσερό[12]	местност на СИ от Кочана[10]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1409[2]	1404[2]	986[2]	713[2]	628[2]	582[2]	500[2]	461[2]	399[2]	352	381	309

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 271.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
9. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία^{[неработеща препратка]}
10. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
11. Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
13. Topografska Karta JNA 1: 50.000.