Костадин Крайнов

Костадин Крайнов
български писател
Роден	18 ноември 1932 г. Годлево, Царство България
Починал	октомври 1999 г. (66 г.)

Костадин Крайнов е български поет и публицист.^[1][2]

Биография

Роден е в 1932^[1] година в пиринското село Годлево. През 1942 г. семейството му се изселва в Делиормана. Крайнов учи в гимназиите в Исперих и Тутракан. В 1955 г. завършва Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт „Георги Димитров“ в София и работи като участъков агроном, учител и журналист. Установява се в Разград, където е инструктор в Окръжния комитет на БКП. от 1970 до 1975 година е директор на разградската библиотека. Умира в 1999 година. През 2005 година посмъртно е обявен за почетен гражданин на Разград.^[1]

Творчество

• „Трептения“ (1967),
• „Жива вода“,
• „Сърцето ми опора търси“,
• „Съпротива“,
• „Вик“ (2001, посмъртно),
• „Завръщане към старите огнища“ (2010, посмъртно).
• „Посоката на сърцето. Документална повест за Дянко Стефанов“ (1972, публицистика),
• „Вярвай докрай“ (1984, публицистика).
• „Родолюбиво Годлево“ (1989, съставител на сборника).^[1]

Бележки

1. Костадин Крайнов // Литературен свят. Посетен на 10 юли 2015.
2. Крайнов, Костадин. Поетична антология „България“ // България Македония 2. 2010. ISSN 1312-0875. Посетен на 10 юли 2015.