Аполо (на английски: Apollo spacecraft) е американскикосмически кораб, разработен от НАСА с основно предназначение за достигане на човек до Луната и модифициран по-късно за доставяне на екипаж на американската космическа лаборатория Скайлаб, както и за съвместния полет и скачване със съветския космически кораб „Союз“ 19. Корабът е извеждан в орбита от ракета носителЛитъл Джо II, Сатурн I, Сатурн IB, и Сатурн V. Състои се от три основни части – Команден модул (СМ), Сервизен модул (SM) и Лунен модул (LM), както и Аварийна система за спасение(Launch Escape System) (LES) и Космически адаптор на Лунния модул(Spacecraft Lunar Module Adapter) (SLA). Максималното стартово тегло на кораба е около 74 тона с обем на жилищните сектори от 12,70 м3, максимално време за пребиваване на Луната около 75 часа. Общият брой на мисиите от 1961 г. по програмата „Аполо“ е тридесет и три.
Команден модул
Конфигурация на Аполо при изстрелване за лунна мисияКоманден модул
Командният модул е основният работен и жилищен сектор за екипажа на кораба. В херметизираната кабина са разположени системите за управление и навигация, радиокомуникационната връзка, койките на екипажа, преден люк за преминаване в Лунния модул, страничен люк, служещ за вход – изход на екипажа на Земята, пет илюминатора за пряко наблюдение и парашутната система за приземяване. Командният модул е разработен от американската фирма North American Aviation и има формата на конус със сферична основа с височина 3470 мм и диаметър на основата 3900 мм, с ъгъл на върха от 60° и тегло от 5806 кг. Дъното на конуса представлява топлоизолационен щит за предпазване при навлизането в земната атмосфера.
Животоподдържаща система
Животоподдържащата система в кораба е разработена и произведена от американската фирма Airsearch. Системата осигурява в кабината на кораба температура от 21 – 27 °C, влажност на въздуха от 40 до 70% при налягане от 0,35 кг/см2. При старта на кораба атмосферата се състои от 60% кислород и 40% азот, като в процеса на полета се заменя с чист кислород. Тя има запас за четиридневно продължение на полета от нормално предвиденото време. Предвидена е и аварийна кислородна система, която се включва автоматично при падане на налягането в кабината на екипажа при евентуален пробив от метеорит.
Технически характеристики
Екипаж: 3
Обем на жилищната кабина: 6,17 м3
Височина: 3470 мм
Диаметър: 3900 мм
Тегло: 5806 кг
Тегло на конструкцията: 1567 кг
Тегло на топл. щит: 848 кг
Тегло на ракетни двигатели за управление (РДУ): 400 кг
Тегло на рециклираща система: 245 кг
Тегло на навигационна система: 505 кг
Тегло на телеметрична система: 200 кг
Тегло на електрическа система: 700 кг
Тегло на комуникационна система: 100 кг
Тегло на койки и провизии за екипажа: 550 кг
Тегло на система за контрол на въздуха: 200 кг
Тегло на ЗИП: 200 кг
Ракетни двигатели за управление: 12 х 410 N
Гориво за РДУ (вид): N2O4
Гориво за РДУ (маса): 122 кг
Вода за пиене: 15 кг
Отработена вода: 26,5 кг
Препарат за пречистване на въздуха: Литиев хидроокис
Електрическа система: 28 V, три 40 А/ч сребърно-цинкови акумулатора, два 0,75 А/ч сребърно-цинкови пиротехнически акумулатора
Парашутна система: два 5-метрови конусовидни забавящи парашута, три 2,2-метрови кръгли изтеглящи парашута, три 25,45-метрови основни парашута.
Сервизен модул
Команден и Сервизен модул
В Сервизния модул са разположени двигателите, резервоарите за гориво, електрозахранването, научната апаратура и част от радиокомуникационна система за връзка със Земята.
Радиокомуникационна система
Системата се състои от 4 общонасочени антени и една антена с голяма точност. Последната има четири параболични излъчвателя с диаметър по 80 см. Цялата конструкция се превежда в работно положение при достигане на орбита около Луната. Комуникацията със Земята се осъществява с два радиоприемника в диапазона на УКВ сектор и телевизионна връзка в S диапазона.
Описание
Сервизният модул представлява цилиндър с диаметър от 3900 мм и височина със суплото на основния двигател от 7560 мм. Сервизният модул е разработен и произведен също от фирмата North American Aviation. Състои се от шест сектора, като във всеки от тях са разположени следните агрегати:
Сектор едно – обикновено Сектор едно е напълнен с баласт за поддържане на центъра на гравитация на Сервизния модул. На корабите Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 е складирана научна апаратура за работата на лунната повърхност. Тя включва панорамна камера, гама-лъчев спектрометър, камера, лазерен високомер, обемен спектрометър и лунен субсателит.
Сектор две – в Сектор две се помещават резервоарът за окисляване на горивото с размери 1,30 м х 3,90 м и вместимост от 6315 кг, от където то се подава в основния двигател.
Сектор три – основния резервоар за гориво се намира в Сектор три. Обемът му е 5118 кг (11 283 lb), размерът – 3,92 м х 1,14 м.
Сектор четири – тук е разположена по-голямата част от електрическата система. Два кислородни резервоара по 290 кг с течен кислород и два резервоара с течен водород по 25 кг произвеждат гориво за електрическата система на кораба, а от резервоарите с кислород се поддържа въздушната система на кораба. При химическата реакция между кислорода и водорода се отделя незначително количество вода, използвана за пиене от екипажа. Всяка една от камерите тежи по 112 кг.
Сектор пет – в Сектор пет се намира резервоарът за корабно гориво. В него се намира още 3950 кг неокислено гориво, което се подава в основния двигател.
Сектор шест – основният резервоар за неокислено гориво е разположен в Сектор шест. Съдържа 3201 кг гориво.
Сервизен модул
Технически характеристики
Височина: 7,56 м
Диаметър: 3,90 м
Тегло: 24 523 кг
Тегло на конструкцията: 1910 кг
Тегло на ел. оборудване: 1200 кг
Ракетни двигатели за управление (РДУ): 16 х 440 N
Гориво за РДУ: N2O4
Ускорение на РДУ: 290 с (2,84 kN х с/кг)
Обща мощност на РДУ: 3517 kN с/кг
Основен двигател на Сервизен модул (ОДС) Тегло: 3000 кг
ОДС: 1 х 98 kN
Гориво за ОДС (вид): N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4)
Гориво за ОДС (маса): 18 413 кг
Ускорение на ОДС: 314 с (3,08 kN х с/кг)
Делта V: 2804 м/с
Електрическа система: 6,30 kW, 670 Ah
Лунен модул
Лунен модул
Лунният модул представлява двуместен спускаем апарат, състоящ се от две степени – Спускаема (Descent Stage) и Излитаща (Ascent Stage). Той е разработен от американската фирма Grumman. Започва да се разработва през 1962 г., като първият Лунен модулLM-1 е изведен в космоса на 22 януари1968 г. с космическия кораб Аполо 5. Следват полети с Аполо 9 с екипаж от трима астронавти на околоземна орбита, Аполо 10 на орбита около Луната и Аполо 11, където LM-5 Eagle осъществява меко кацане на лунната повърхност с хора на борда. През април 1970 LM-7 Aquarius спасява и завръща на Земята членовете на Аполо 13, претърпяли авария в космоса. На борда на LM-8 Antares с Аполо 14 вече е качена и първата товарна „рикша“, която астронавтите използват за пренасяне на своята научна екипировка по лунната повърхност. Следва модификация на Лунния модул и следващите три експедиции Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17 разполагат с истинско превозно средство – Лунар Роувър.
Спускаема степен
Спускаемата степен е снабдена с двигател за извършване маневри по траекторията и осъществяване на меко кацане на повърхността на Луната. Тук също са разположени товарен отсек за научна апаратура, кислороден резервоар за престой от два – три дни на Луната, външна телевизионна камера, резервоар за вода, електрически батерии, електронно оборудване, подсистема за навигация и управление, прилуняващ радиолокатор, инструменти и кутии за събиране на образци от повърхността и специален пакет от научни прибори ALSEP, който остава на лунната повърхност. Специалното сгъваемо четирикрако шаси на Лунния модул е оборудвано с пиропатрони, които омекотяват кацането на повърхността и с помощта на система от лостове и пружини заема хоризонтална линия.
Излитаща степен
Излитащата степен има три основни отсека, херметическа кабина за работа и почивка на екипажа, централен отсек и заден отсек за оборудване. Снабдена е със собствени двигатели за отделянето от Луната, маневриране и скачване с Командния модул. В нея са разположени пулт за управление, приборни таблици за ръчно прилуняване, радиокомуникационна система, радар, седалките на екипажа, два странични и един челен илюминатор за пряко наблюдение, люкове за преминаване в Командния модул и за излизане на лунната повърхност, телескоп за наблюдение, електрически батерии и резервоар с кислород.
Технически характеристики
Излитаща степен
Екипаж: 2
Обем на кабината: 6,6 м3
Височина: 3,54 м
Диаметър: 4,47 м
Тегло: 4547 кг
Гориво: 2358 кг
Ракетни двигатели за управление (РДУ) 16 х 440 N
Гориво за РДУ: N2O4
Ускорение на РДУ: 290 с (2,84 kN х с/кг)
Основен двигател на Излитаща степен (ОДИ): 1 х 16 kN
Гориво за ОДИ (вид): N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4)
Ускорение на ОДИ: 311 с (3.05 kN х с/кг)
Делта V: 2220 м/с
Електрическа система: 28 V DC, 115 V 400 Hz AC, 17 kW, 800 Ah
Спускаема степен
Височина: 2,83 м
Диаметър: 4,21 м
Диаметър на шасито: 9,37 м
Тегло: 10 149 кг
Гориво: 8165 кг
Основен двигател на Спускаема степен (ОДСс): 1 х 44 kN
Гориво за ОДСс (вид): N2O4 / Aerozine 50 (UDMH/N2Н4)
Ускорение на ОДСс: 311 с (3.05 kN х с/кг)
Делта V: 2470 м/с
Електрическа система: 33 kW, 1600 Ah
Аварийна система за спасяване
Аварийната система за спасяване (LES)
Системата за аварийно спасяванеLaunch Escape System (LES) представлява отделна ракета носителЛитъл Джо II, закрепена на върха на Командния модул. Тя бива задействана автоматично (възможно е и ръчно) при изстрелването и възникване на пожар, експлозия или отклонение от курса на основната ракета носител Saturn. При възникване на подобна ситуация LES се задейства като запалва двигателите и се отцепва съвместно с Командния модул и набира височина. При достигане на подходяща височина Командният модул от своя страна също се отцепва от извеждащата го ракета и са приземява с парашутната си система аварийно на земната повърхност. На върха на LES е монтиран допълнителен двигател, който отклонява Командния модул при аварийна ситуация встрани от курса, като увеличава по този начин ъгъла на атака и не позволява на капсулата да падне на мястото на катастрофата.
Технически характеристики
Тотална височина: 10,20 м
Диаметър: 0,66 м
Тегло: 4170 кг
Двигател: 689 kN
Космически адаптор на Лунния модул
Космическия адаптор на Лунния модул (SLA)
Космическият адаптор на Лунния модулSpacecraft Lunar Module Adapter (SLA) е предназначен да предпази Лунния модул при излитане и преминаване през земната атмосфера. Той свързва ракетата носител Saturn със Сервизния модул и се състои от четири алуминиеви панели, образуващи конус, върхът на който е съединен за Сервизния модул. След излизане на ракетата в открития космос с пиротехнически средства SLA се отстранява от основната конструкцията и освобождава място за следващата маневра на Командния и Лунния модул, които се отделят един от друг и след маневра, при която се обръщат един към друг, отново се скачват и поемат към Луната.
