Константина Русинска

Константина Русинска
българска просветна деятелка и революционерка
Родена	1880 г. Охрид, Османска империя
Починала	1932 г. (52 г.) София, Царство България
Семейство
Съпруг	Никола Русински

Извезаното от охридските учителки въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българското знаме

Четата на войводата Петър Чаулев с извезаното от охридските учителки въстаническо знаме

Константина^[1] Евтимова Настева Бояджиева-Русинска е българска учителка и общественичка от Македония, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2][3]

Биография

Родена е в 1880 година в Охрид, тогава в Османската империя, като единствена дъщеря на заможния търговец Евтим Настев Бояджиев. Константина завършва основно образование в родния си град, а гимназия в България. След това става учителка и преподава в българското основно училище в Охрид. Възприема социалистическите идеи за равенство и еманципация на жените.^[4] В 1901 година оглавява дружеството „Успение Богородично“ - женската организация на ВМОРО в Охрид, като остава начело до края на 1903 година. Охридските учителки създават в къщата на Методи Патчев тайна болница за лечение на ранени български четници.^[5] Поликсена Мосинова, Василка Размова, Клио Самарджиева и Константина Бояджиева изработват охридското бойно знаме на ВМОРО, на което млада жена и лъв стъпил върху османския флаг държат български трикольор с надпис „Свобода или смърт“.

В 1902 година Бояджиева се сгодява за българския революционер и общественик Никола Русински. След разгрома на Илинденското въстание двамата бягат в Свободна България и Бояджиева става учителка в орханийското село Скравена. На 4 април 1904 година се жени за Русински, с когото имат три дъщери. При освобождението на Вардарска Македония през Първата световна война двамата се установяват в родното на Русински Русиново и Константина работи като българска учителка в Берово от 1915 до 1918 година. След войната семейството временно остава в Сърбо-хърватско-словенското кралство и Русински подкрепя дейността на Югославската комунистическа партия в Малешево, като агитира за нея на местните и парламентарните избори през август и септември 1920 година. След забраната на партията на 30 декември 1920 година – така наречената Обзнана, семейството емигрира в България на 27 февруари 1921 година и се установява в Кюстендил. Константина заболява от пневмония и четвъртото ѝ дете умира малко след раждането си. Русински работи като дърводелец в Горна Джумая, а Константина като учителка в 1922 – 1923 година.^[6] Константина Русинска умира от пневмония в 1932 година.^[7][8]

Литература

• Русински, Никола П. Приносъ къмъ историята на Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивния периодъ) за времето 1900 - 1903 год. София, 1936.

Бележки

1. Името се среща и като Костадина, Костадинка и Константинка.
2. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
3. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Флора Костова Лештарева од гр. Охрид (11) // Вечер, 19/02/2018. Посетен на 17 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
4. Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 66.
5. Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 67.
6. Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 68.
7. Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 69.
8. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 199.