Повечето от тези теории твърдят, че Хитлер и съпругата му Ева Браун, всъщност оцеляват и бягат от град Берлин и Нацистка Германия. Макар да са обект на известна експозиция в популярната култура (като например „Сив вълк: Бягството на Адолф Хитлер“), тези гледни точки се считат от историците за недоказани теории.
Фотомонтаж от тайни служби на САЩ, 1944 г.: как Хитлер би променил външния си вид
Произход
Руините на фюрербункера в Берлин, където той прекарва последните си дни
Теорията, че Хитлер не е извършил самоубийство, а вместо това е избягал със съпругата си, е умишлено насърчавана от съветския държавен персонал като част от политиката на държавна дезинформация. Този „мит“ първо е обявен от маршалГеоргий Жуков на пресконференция на 9 юни 1945 г. по заповед на съветския лидер Йосиф Сталин.[1] Дори на нивото на Потсдамската конференция, президентът на САЩХари Труман получава плоско отричане от страна на Сталин за това дали Хитлер е починал. Тази двусмисленост е основна причина за различни конспиративни теории през годините, въпреки официалното заключение на западните сили, че Хитлер наистина се самоубива през април 1945 г.[2]
Първото подробно разследване на западните сили започва през ноември 1945 г., след като Дик Уайт, тогава началник на контраразузнаването в британския сектор в Берлин (и по-късно шеф на MI5 и MI6 последователно), организира разследваща група, в която участва и историкът Хю Тревър-Ропър да разследва. Неговите констатации, че Хитлер и Браун са извършили самоубийство в Берлин, първоначално са написани в доклад и след това са публикувани в книжна форма през 1947 г.[3]
Доказателства
Декласифицираните документи на ФБР съдържат редица предполагаеми забелязвания на Хитлер, заедно с теориите за бягството му от Германия. ФБР заявява, че информацията в тези документи, отнасяща се до бягството и наблюденията на Хитлер, не може да бъде проверена.[4]
Фрагмент от черепа с куршум, открит извън бункера на Хитлер и съхраняван в руските федерални архиви в Москва, се смята от десетилетия за Хитлер. През 2009 г. проби от черепа са тествани с ДНК в университета в Кънектикът от археолога и костен специалист Ник Белантони и др. Пробата се оказва, че е на жена на възраст под 40 години.[5]
Но нито бившите съветски, нито руски официални лица твърдят, че черепът е основното доказателство, вместо това се цитират фрагменти от челюстна кост и два зъбни моста, които са открити. Елементите са показани на зъболекаря на Хитлер, Уго Блашке; зъболекарски помощник Кяте Хозерман и дългогодишният зъботехник Фриц Ехтман, който потвърждава, че остатъците от зъбите са на Хитлер и Браун.[6][7] Фрагментът от черепа е открит по-късно, през 1946 г., когато руснаците разследват слухове за оцеляването на Хитлер.
Версия за бягство
„Сив вълк: Бягството на Адолф Хитлер“ от британските автори Саймън Дънстан и Джерард Уилямс предполага, че Хитлер и Браун не са се самоубили, а всъщност са избягали в Аржентина. Предпоставката на книгата е, че нацистите са ограбили златните резерви и изкуството на окупираните страни. Сценарият, предложен от двамата автори, е както следва:
"Редица кораби и подводници, на които се качват някои нацисти отплават за Аржентина, където нацистите са били подкрепени от бъдещия президент Хуан Перон, който с жена си „Евита“ е получавал пари от нацистите от известно време. В Аржентина, Хитлер пребивава за пръв път в Хасиенда Сан Рамон, източно от Сан Карлос де Барилоче.[8] Хитлер след това се премества в баварско имение в Иналко, отдалечено и слабо достъпно място в северозападния край на езерото Науел Уапи, близо до чилийската граница. Около 1954 г., Ева Браун напуска Хитлер и се премества в Неукен с дъщеря си Урсула („Уши“), а Хитлер умира през февруари 1962 г."[9]
Тази теория за бягството на Хитлер до Аржентина е отхвърлена от историци, включително от Гай Уолтърс.[10] Той описва теорията на Дънстан и Уилямс като „боклук“, добавяйки: „Няма никакво значение за тях, а да привлича и насажда заблудени фантазии на теоретици на конспирация“. Уолтърс твърди: „просто е невъзможно да се вярва, че толкова много хора могат да поддържат такава огромна измама толкова спокойно“.[11]
След издаването на книгата, спорният драматичен документален филм „Сив вълк“ е продуциран от автора Джерард Уилямс през 2014 г. и завършва с обширен списък от хора, които твърдят, че са видели Хитлер в Аржентина. Филмът получава смесени отзиви.
Изследователи от поредицата на History Channel, „На лов за Хитлер“ твърдят, че са открили по-рано класифицирани документи и че са интервюирали свидетели, посочващи, че Хитлер е избягал от Германия и е пътувал до Южна Америка с подводница. Той и други нацисти тогава твърдят, че има планове за „Четвърти Райх“.[12]
Декласифицираният документ на ЦРУ HVCA-2592 от 3 октомври 1955 г. подчертава твърденията на „бившия германски военен“ Филип Ситроен, че „Адолф Хитлер е все още жив“ и че „Хитлер напуска Колумбия за да отиде в Аржентина около януари 1955 г.“ Към документа е предполагаема снимка на Ситроен и Хитлер. В доклада се посочва, че нито контактът, който съобщава разговорите си със Ситроен, нито станцията на ЦРУ „е в състояние да даде интелигентна оценка на информацията“.
Източници
↑Joachimsthaler, Anton (1999) [1995]. The Last Days of Hitler: The Legends, The Evidence, The Truth, Brockhampton Press, pp. 22, 23.
↑Eberle, Henrik & Uhl, Matthias (2005). The Hitler Book: The Secret Dossier Prepared for Stalin from the Interrogations of Hitler's Personal Aides, p. 282.
