Конрад фон Клингенберг е дякон в Констанц.[4] От 1294 до 1321 г. е пропст на Бишофсцел (днес в кантон Тургау). След смъртта на брат му епископът на Констанц Хайнрих II фон Клингенберг той е през 1307 г. един от двамата кандидати за епископ на Констанц, но се оттегля след двоен избор.
От 1310 до 1312 г. Конрад е генерал-викар на епископ Герхард фон Бевар († 1318), наследник на брат му. След смъртта на Герхард той е от 1318 до 1319 г. ефект на Констанц.
В конфликта между крал Лудвиг IV Баварски и папата Конрад е на страната на Авиньон и пътува през 1319 г. до папата Йоан XXII, където се отказва от Констанц, обещано му е от папата през 1322 г. епископството Бриксен.[5] На 1 октомври 1322 г. той е избран за епископ на Бриксен (Бресаноне), но не е помазан.
На 5 юли 1324 г. Конрад е избран за епископ на Фрайзинг, но катедралният капител не е съгласен с това.[6] Въпреки това Конрад отива през август 1324 г. във Фрайзинг. В края на август се състои малка битка между привържениците на крал Лудвиг и свитата на Конрад, при което той е ранен и може да избяга в Констанц.[7] Крал Лудвиг при посещението си на 12 юни 1325 г. поставя града под своята специална закрила.[8] Конрад, който е подпомаган от Хабсбургите, успява да се наложи само в австрийските собствености на епископството. През март 1327 г. крал Лудвиг тръгва за Италия и Конрад си подсигурява помоща на долнобаварския херцог Хайнрих XIV и така му става възможно през ноември 1327 г. да влезе като епископ на Фрайзинг.
При връщането на Лудвиг от Италия Конрад бяга през февруари 1330 г. в Австрия и никога не се връща обратно във Фрайзинг.
През 1331 г. Конрад дарява цистерцинския манастир „Марияцел цу Калхрайн“ в кантон Тургау, Швейцария.
Конрад умира на 7 април 1340 г. в Улмерфелд/Амщетен в Долна Австрия и е погребан в „манастир Лилиенфелд“ в Долна Австрия.
Литература
Hierarchia Catholica, Volume 1, Page 255, and Page 148
Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3.
Josef Maß: Das Bistum Freising im Mittelalter. Wewel Verlag, 1986, München, ISBN 978-3-87904-153-4.
Franz Sinnacher: Beyträge z. geschichte d. bischöfl. Kirche Säben u. Brixen in Tyrol
K. Meichelbeck: Historia Frisingensis, Augsburg, 1724
↑J. Kindler von Knobloch: Oberbadisches Geschlechterbuch, Heidelberg 1905, Band 2, S. 299
↑J. Maß, Das Bistum Freising im Mittelalter, S. 251
↑Sparber: Die Brixner Fürstbischöfe im Mittelalter, S. 111f
↑Manfred Heim: Konrad von Klingenberg. In: Erwin Gatz, unter Mitarbeit von Clemens Brodkorb: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3, S. 196f.
↑Dormann: Die Stellung des Bistums Freising, S. 11