Китайското изобразително изкуство има свой облик и неговите корени трябва да се търсят в древността – във II хилядолетие пр.н.е.
Никое друго изкуство не е създало такива строги и ясни, оригинални и трайни традиции, както китайското. Будизмът преминава от Индия в Китай, но китайците не вземат наготово образа на Буда, а създават свой образ. Същото е и с храмовата архитектура – китайските пагоди се отличават коренно от индийските храмове. В Китай културната история и историята на изкуството се разглеждат по династии. Императорската власт е силна и непоклатима, поддържана през вековете от вкаменените традиции и религия.
Намерените бронзови съдове от времето на династията Чжоу (1222 – 256 г. пр.н.е.) се отличават с високо професионално и художествено майсторство и с оригинална украса. Следва династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г.). Тази династия укрепва държавата и изгражда Великата китайска стена (III век на н.е.), предназначена да пази страната от врагове и чужди влияния.
Върху изкуството оказва влияние религията, която го използва за своите цели. Преплитат се две основни религии, на Конфуций и на индийския Буда. Създават се скулптурни изображения на тези религиозни водачи. В пещерните храмове при Юнкан са останали монументални скулптури от VII – V век пр.н.е. Развива се и гробничната скулптура, главно релефът, чрез който се разказват цели събития. Китайският релеф е плосък, с врязан контур в плоскостта. Сцените са из живота на императора – надбягване с колесници и др. Изображенията са характерни с експресивност в движенията и верен рисунък на човешките фигури. Известни са шантунгските релефи. Разказаните събития са в редове. Релефът добива разцвет през времето на династията Хан (II век пр.н.е.)
През времето на третата династия (618 – 907 г.) в китайското изкуство започва подем. Будизмът, конфуцианството и даоизмът стимулират развитието на изкуството. Намерени са статуетки на хора и коне, които се слагат в гроба, за да обслужват умрелия в задгробния живот. Статуетките на коне са с красиви и грациозни движения на животното, което китайските скулптури познават добре.
Колоритната гама на китайските фрески е нежна. С лимоненожълто, зелено, розово и техните нюанси създават образи, подобни на поетични видения.
Живопис
Живописта се изпълнява върху коприна с акварелни бои. Тя отразява богатата и разнолика природа на Китай – планински върхове и зъбери, пробили бялата мъгла, стихнали езера и пенливи потоци, странни по форма дървета, китайски къщи и сцени от живота на хората. Архитектурата на китайската пагода също е обект на живописта. Живописта върху коприна достига най-голямо развитие по време на династието Сун (960 – 1279 г.). Пейзажа в китайската живопис е чист и заема централно място, а не служи за фон. В него художникът е стигнал до пантеизъм, до лирика, която остава характерна за китайската пейзажна живопис. Пейзажа разказва, от единия край се развива, а от дугия се навива. Чувството на китайските художници за пространството е дълбоко, родено от огромната и разнообразна китайска земя, в която се редуват обширни равнини с назъбени планини, полета с езера и гори. Китайците създават и картини развиващи се във височина. Изображенията следват от долу нагоре. Плановете са един над друг, а не в дълбочина както в европейската живопис. В този случай пейзажът е панорама, гледана от много високо. Техниката върху коприна е стигнала до съвършенство. Преливането на тонове и полутонове и усета на художниците за багри създават неповторимо усещане за въздух и лекота.
Графика
Китайските художници са и безспорни майстори на рисунките с туш. И в графиката се запазва пространственото изграждане на пейзажа, както и в живописта.
Китайските художници се занимават и с теория на художественото творчество. Художникът Ван Вей през VIII век написва трактата „Тайното откровение на науката за живописеца“. Художниците не подражават на природата и отразяват действителността само до известна степен, с мярка, като дават възможност на зрителя да съзерцава и „досътвори“ картината. Постига се връзка между творец и зрител.
През X век, при династията Тан се оформят две школи: в Северен Кикай – с превес на графиката и в Южен Китай – с превес на живописта. Още през X век се създава академия и се пишат теоретични ръководства. Известни са големите китайски художници Ма Юан, Си Кей, Ли Ти. През XV – XVI век започва упадък в живописта и графиката.
Стенопис
Китайските художници остават ненадминати в изобразяването на животни и цветя. Известен е стенописа „Орли“ от неизвестен художник в XI век. Във висок правоъгълник по диагонал са разположени две бели птици, стъпили на клон. Долният орел грациозно е извил глава към стоящия на високо, а горният дреме. С голямо майсторство са предадени детайлите в крилата и перата на птиците, с много вкус е обединено всичко.
Портрет
Китайският портрет има свои черти, които го отличават от портретното изкуство на другите народи. Липсва дълбокият психологизъм например на фаюмските портрети. Образите от китайските портрети са строго неподвижни, в поза анфас, затворени в себе си. Но притежават качества, с които подкупват зрителя – точност и простота на изображението, високо художествено майсторство.
Приложни изкуства
В приложните изкуства китайските художници и народни майстори заемат едно от първите места в света по богатство на въображението, красота на формите, прецизност и изискан вкус.
През VI – VII век китайците създават порцелана, който добива световна слава. Няма материал, с който да не работят – камък, кост, стъкло, керамика. Прочути са китайските вази, с изящни форми и богата багрена украса, както и изделията от слонова кост, които учудват със съвършенството на изработката. украсата на вазите не е на редове, а цялата повърхност е покрита с цветя и клонки, с дракони и други причудливи творения на народния творчески гений.
В Китай се развива лаковата техника. Лакът, който се получава от смола се смесва с боите и се полага гладко върху повърхността. Понякога отгоре се инкрустират късчета слонова кост или корали. Прочути са „лаковете“ работени в Кантон и Фу-Чеу.
Китайското изкуство е запазило през вековете националният си облик, който не се изменя дори и през монголското владичество. През време на династиите Юан и Мин (1280 – 1644 г.) се създават забележителни произведения на скулптурата и архитектурата, – храмове и дворци.
