PROFILBARU.COM

Карлос Алберто Торес
	Карлос Алберто Торес
Лична информация
Роден	Карлос Алберто Торес 17 юли 1944 г. Рио де Жанейро, Бразилия
Починал	25 октомври 2016 г. (72 г.) Рио де Жанейро, Бразилия
Ръст	180 см
Пост	защитник
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Карлос Алберто Торес в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карлос Алберто.

Карлос Алберто Торес (на португалски: Carlos Alberto Torres) или само Карлос Алберто е бразилски футболист и треньор, играе като централен защитник. Световен шампион 1970 г. с Бразилия. Капитан на националния отбор в Мексико 1970. Титуляр в световния отбор на XX век. По мнение на някои, Карлос Алберто е вкарал на световното първенство през 1970 най-красивия гол в историята на футбола – (4-то попадение от финала с Италия 4:1).

Биография

Карлос Алберто Торес е роден в Рио де Жанейро, където започва да се занимава с футбол. На 19 години Торес подписва контракт с „Флуминенсе“ и за първи път в живота си демонстрира невероятните си качества – техника и отличен поглед на терена. Независимо от това, че Карлос Алберто е краен флангови защитник, той често участва в изграждането на атаката и именно чрез него са се разгръщали в атака „трикольорите“.

Изиграва три сезона във „Флу“ и е участвал в над 100 мача за отбора (вкарвайки 9 гола), през 1966 г. той се присъединява към „Сантос“, където играе в следващите 8 години от кариерата си. През това време играе в 440 мача в които вкарва 36 гола – Карлос Алберто поразява вратите на съперниците средно веднъж на десет срещи. От 1974 до 1977 г. Карлос Алберто отново играе за родния „Флуминензе“. В крайна сметка, играещ за тия два отбора, Торес печели 7 титли за щатите „Рио“ и „Сао Пауло“.

От 1977 до 1981 г., вече отказал се от националния отбор на Бразилия, Карлос Алберто завършва кариерата си в Северноамериканска футболна лига, в знаменития клуб „Космос (Ню Йорк)“, събрал под своите знамена възрастните футболни звезди, включително Пеле (многогодишния партньор на Карлос Алберто в „Сантос“ и националния отбор на Бразилия), Франц Бекенбауер и други.

Карлос Алберто Торес получава всемирна слава благодарение на участието си в националния отбор на Бразилия. Той многократно е включван в символичните световни отбори на XX век на позиция ляв флангов защитник. Най-ярко Торес се проявява на Световното първенство през 1970 г., където става един от лидерите на Бразилия, в блестящ стил помага за спечелването на трета световна титла за страната си и правото да притежава за вечни времена купата „Златната Нике“. Голът на Карлос Алберто във финала във вратата на Италия е признат за гол на Столетието^[1].

След завършване на кариерата си футболистът Карлос Алберто става треньор. Работи с велики отбори, като „Фламенго“, „Коринтианс“, „Ботафого“. С последния клуб печели най-големи успехи – Шампионата на Бразилия (след победата над „Фламенго“ през 1983 година), 2 Лиги Кариоки, турнир Рио-Сао Пауло и третия по значимост южноамерикански трофей – Копа КОНМЕБОЛ. Като треньор в други страни в последните си години, деятелноста му е откровено неудачна. Последният мач на Торес като треньор (среюу Полша) завършва със скандал – 60-годишният специалист се нахвърля на съдията на мача и го обвинява в това, че е бил подкупен.

Карлос Алберто се занимава също и с политика. От 1989 до 1993 г. е вицепредседател и първи секретар на Градския съвет на Рио де Жанейро като представител на „Демократическата работническа партия на Бразилия“. През 2008 г. участва в балотаж за заместник-кмет на Рио де Жанейро, но не бива избран.

Синът на Карлос Алберто, Карлос Алешандре Торес, също е футболист, играе през 1985 – 2001 г. във „Флуминенсе“, „Васко да Гама (Рио де Жанейро)“ и „Нагоя Грампус Ейт“. През 1992 г. играе в един мач за националния отбор на Бразилия.

До последно бившият десен бек работи като коментатор в канал Sport TV.