Камило де Медичи ди Граняно

Камило де Медичи ди Граняно Camillo de' Medici di Gragnano
италиански благородник и юрист
Роден	1543 г. Граняно, Неаполитанско кралство
Починал	1598 г. (55 г.) Неапол, Неаполитанско кралство
Управление
Отличия	кавалер-комендатор на Ордена на Свети Стефан
Герб
Семейство
Род	Медичи: Медичи ди Граняно
Камило де Медичи ди Граняно в Общомедия

Камѝло дe Мèдичи ди Граняно (на италиански: Camillo de' Medici di Gragnano; * 1543, Граняно, Неаполитанско кралство; † 1598, Неапол, пак там) е италиански благородник, известен юрист и адвокат, кавалер-комендатор на Ордена на Свети Стефан.

Известна е гробницата му в неаполитанската църква „Св. св. Северин и Сосий“ (Сан Северино е Созио).

Биография

Камило принадлежи към кадетски клон на Медичите, известен като „ди Граняно“ (част от провинция на Княжество Читра), документиран от 1269 г. с Гулиелмо, съдия и събирач на поземлен данък в Граняно.^[1]

Фигурата на Камило и на флорентинското семейство в Неапол винаги остава на заден план в официалната история, въпреки водещата роля, която играе в структурата на града в продължение на поне пет века. Следователно е вероятно сред неаполитанските роднини на флорентинските Медичи, споменати от хуманиста Кристофоро Ландино век преди възникването на друг кадетски клон на Медичите – Медичи ди Отаяно, да бъде откроен именно клонът на Медичи ди Граняно^[2], чиито архитектурни находки, разпръснати сред църквите на Граняно, подчертават мястото им в града, където сферата им на влияние включва от първата половина на XV век църквите „Сан Марко“ (техният мавзолей), „Успение Богородично“, Corpus Domini, „Св. Тома от Кентърбъри“, Кармелитският манастир и Манастира на босите августинци.

Признаването от страна на Великия херцог на Тоскана на знаменити флорентински корени на Камило не е безпрепятствено. Това се дължи, както си спомня самият Камило в един от мемоарите си, на злонамерени външни гласове, които са го обвинили, че злоупотребява с това фамилно име^[3]. Легитимирането към семейство Медичи става едва през 1582 г. след съдебно дело и последващ указ за концесия от Великия херцог Франческо I де Медичи.^[4]

На 13 октомври 1589 г. великият магистър Фердинандо де Медичи, след признаването на флорентинския произход на Камило, го назначава за възпитател, комендатор, квестор и трибун на Ордена на Свети Стефан.^[5][6][7] Доказателство за неговият благороднически произход е работата на неговия зет Фабио Капече Галеота^[8] и на Бартоломео Киокарели^[9], културен и компетентен неаполитански юрист, негов съвременник, както и внимателен и неуморен изследовател, комуто е поверено деликатната и престижна задача да събере и обедини архива на Кралската юрисдикция на Неаполитанското кралство. Друго доказателство са благородническите параклиси, гробниците, оръжията и мраморите, издълбани върху древните паметници на семейството между Граняно, Кастеламаре ди Стабия и Неапол, нотариалните договори, кралските привилегии, заеманите публични длъжности, магистратурите, преброяването, притежаваните владения, segrezie, както и връзката с благороднически семейства като Мормиле, Ангуилара, Орсини, Капече Галеота и Авитая.

Умира в Неапол през 1589 г. на 54-55-годишна възраст. Увековечен е в гробницата в една от най-престижните църкви на неаполитанското административна институция Монтаня – „Св. св. Северин и Сосий“, по-точно в Параклиса на Медичи ди Граняно, който сам поръчва.

• 
  Параклис на Медичите от Граняно
• 
  Гробницата на Камило, дело на Джироламо Д'Аурия от 1596 – 1600 г. Фигурата на Камило лежи в ниша в стената (която завършва „стъпаловидно“ развитие на гробницата) и е представена в сцената от негова страна, в позиция, която изразява насладата от благочестивото очакване. Следователно ликът му може да се счита за перфектен израз на неоплатоническата идея за безсмъртието на душата, отделена от тялото и от всякаква интелектуална дейност в интервала между смъртта и деня на Страшния съд, когато би са достигнали вечен и Божий мир.

Източници

• Cristoforo Landino, Comento sopra la Comedia, a cura di Paolo Procaccioli, Roma, 2001 [1481], с. 244
• Bartolomeo Chioccarelli, De illustribus scriptoribus qui in civitate et Regno Neapolis ab orbe condito ad annum usque 1646 floruerunt, I, Napoli, 1780 [1646], с. 125
• Memorie istoriche degli scrittori legali del regno di Napoli raccolte da Lorenzo Giustiniani, II, Napoli, Nella Stamperia Simoniana, 1788, с. 255
• Fabio Capece Galeota, Iuris responsa Camilli de Medicis iureconsulti, Napoli, Domenico di Ferdinando Maccarano, 1623, с. 7 – 12
• Eugenio Raffaelli, Biografia di Camillo Medici, Napoli, Stabilimento Tipografico dell'Ancora, 1879, с. 15
• Pietro Giannone, Istoria civile del Regno di Napoli, XV, Napoli, Nella Stamperia di Giovanni Gravier, 1770, с. 112
• Cesare Campana, Vita del catholico & invittissimo Re Don Filippo secondo, Vicenza, 1605 – 1608, с. 158
• Gino Guarnieri, L’ordine di Santo Stefano, IV, Pisa, 1966, с. 138
• Giancarlo Bova, Nuove ipotesi sull'origine della famiglia Medici, Firenze, 2002
• Lawrence Raffaele d'Aniello, La cappella Medici di Gragnano nella chiesa dei Santi Severino e Sossio a Napoli, в Napoli nobilissima. Rivista di topografia ed arte napoletana, ser. 5, vol. 6, n. 1/4, Napoli, gennaio-agosto 2005, с. 21 – 64
• Mario Battistini, L' ammiraglio Camillo Guidi dell'Ordine di Santo Stefano, Volterra : Carnieri, 1914
• Vita e morte del Real Convento di S. Pietro d'Alcantara all'Ambrogiana di Cosimo III° dei Medici : dal 1684 al 1789 (a cura di Nicodemo Delli), Firenze : Arcoiris, [2000]

Бележки

1. Camillo de' Medici, Copia processus originalis super familia pro illustrissimis dominis Camillo de Medicis et fratribus, 1583, ms. inedito, Biblioteca Nazionale di Napoli, XI.A.80, c. 2; Della Vipera, Repertorium illustrium familiarum neapolitanarum ex registris archivij Regiae Siclae, ms. inedito, Bibl. Naz. di Napoli, IX-C-9, c. 145r.
2. Landino ..
3. Camillo de Medici, Memoria del fatto ch'è passato fra me Camillo de' Medici con il serenissimo gran duca di Toscana, mio Signore, dal mese di aprile per tutto ottobre 1582, per conto della famiglia e uso dell'armi, in Idem, Copia processus, cit., p.n.n. Il manoscritto è una copia del volume presentato da Camillo alla Gran Corte della Vicaria in propria difesa, contenente antiche notizie d'archivio inviate al granduca di Toscana, Francesco de' Medici.
4. Raffaelli ..
5. Chioccarelli ..
6. Capece Galeota ..
7. Guarnieri ..
8. Capece Galeota ., p. 9, rigo 13: [... Franciscus de Medicis, magnus Hetruriae dux] decrevit Camillum esse ex vera atque illustrissima familia de Medicis, ac proinde iure suo vindicare, ac retinere sibi posse, ut antea a se suisque maioribus factitatum, eiusdem familiae insignia.
9. Chioccarelli .. Lo scrittore così si espresse nel 1646: "[...] gentilitium familiae decus ac splendorem insigna servantes retinuerunt". Di diverso parere, ma due secoli dopo, Pietro Giannone ., ritenendo la sua nobiltà non nativa, bensì acquisita per tramite del Granduca di Toscana in virtù della sola sua dottrina.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Camillo de' Medici di Gragnano в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​