PROFILBARU.COM

Калоян Игнатовски
	Калоян Игнатовски
български поет и преводач
Роден	12 юни 1976 г. (48 г.) София, Народна република България
Националност	България
Работил	поет, преводач, редактор
Литература
Жанрове	стихотворение
Награди	„Южна пролет“ (2009); Славейкова награда (2010); „Иван Николов“ (2012, номинация); „Кръстан Дянков“ (2015, номинация)

Калоян Първанов Игнатовски е български поет и преводач.

Биография

Калоян Игнатовски е роден на 12 юни 1976 г. в София.

Преводач на художествена литература от английски и испански език. Бил е главен редактор в ИК „Прозорец“, редактор в изд. „Лабиринт“.

Съосновател и редактор в Издателство за поезия ДА.

Сред авторите, които е превеждал, са Лорънс Дърел, Йосиф Бродски, Сюзан Зонтаг, Луиз Глик, Синтия Озик, Оскар Уайлд, Чарлз Буковски, Ханиф Курейши, Каръл Ан Дъфи и др.^[1]^[2]

Негови стихотворения са публикувани в списанията „Сезон“, „алтера“, „Страница“ и във вестниците „Литературен вестник“ и „Капитал“^[1] и са превеждани на испански, английски, китайски, португалски, хърватски език.

Награди

Първата му книга със стихове „Полет ВА891 без закъснение“ е отличена на конкурса „Южна пролет“ през 2009 г.^[1]

Носител е на Славейкова награда (2010).^[3]

Втората му книга „Брик Лейн: неделя“ е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2012 г.^[4]

Библиография

Поезия

„Полет ВА891 без закъснение“, Стигмати, 2008
„Брик Лейн: неделя“, Жанет 45, 2012^[5]^[6]
„Приятелю Тунхай“, Издателство за поезия ДА, 2019
„Водата на деня“, Издателство за поезия ДА, 2024

Преводи

Чарлс Буковски, „Записки на стария мръсник“
Чарлс Буковски, „Нощни улици на лудостта“
Синтия Озик, „Метафора и памет“
Оскар Уайлд, „Колко е важно да бъдеш сериозен“
Ханиф Курейши, „Интимност“
Ханиф Курейши, „Дарбата на Гейбриъл“
Ханиф Курейши, „Буда от предградията“, номинирана за Наградата за превод „Кръстан Дянков“ за 2015 г.
Сидхарта Шангви, „Песента на здрача“ ^[7]
Дейвид Гилмор, „Идеална нощ да идеш в Китай“
Йосиф Бродски, „Шумът на прилива“, „В сянката на Данте“, есета
Сюзан Зонтаг, „Бележки върху понятието кемп“, есе
Чеслав Милош, нобелова лекция
Майкъл Фишбейн, „Иудаизъм. Откровение и традиции“
Николай Грозни, „Крака на костенурка“ ^[8]
Лорънс Дърел, „Горчивите лимони на Кипър“
Дъглас Стюарт, „Шъги Бейн“. За превода на тази книга през 2022 г. Съюзът на преводачите в България му присъжда Награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература.
Деймън Галгът, „Обещанието“^[9]
Елиса Ферер, „Сезонът на осите“
Луиз Глик, „Триумфът на Ахил“^[10]
Луиз Глик, „Медоулендс“
Каръл Ан Дъфи, „Кой те обича“
Саманта Швеблин, „Седем празни къщи“
Кристин Льоненс, „По дирите на Амбър“
Селва Алмада, „Не е река“