Лудвиг Вилхелм Фридрих Шарлота Луиза Фридерика Каролина София Вилхелмина Елеонора Леополдина Антоанета Елеонора Христиана София Фридерика Лудвиг Фридрих Карл I
През 1677 г. резиденция става град Йоринген в Баден-Вюртемберг. През 1698 г. фамилията Хоенлое наследява линията Хоенлое-Нойенщайн. През 1702 г. Йохан Фридрих II управлява заедно с брат си Карл Лудвиг. През 1708 г. наследството е разделено на Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген и Хоенлое-Вайкерсхайм (само една генерация 1708 – 1756 при граф Карл Лудвиг).
Йохан Фридрих II разширява двореца в Йоринген през 1714/1715 г.[2]
На 7 януари 1764 г. той е издигнат на княз от император Франц I. След смъртта му през 1765 г. той е наследен от син му Лудвиг Фридрих Карл I (1723 – 1805). След 40 години през 1805 г. линията Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген се прекратява. Графството Хоенлое-Нойенщайн-Йоринген е наследено от Фридрих Лудвиг фон Хоенлое-Ингелфинген (1746 – 1818), син на Хайнрих Август фон Хоенлое-Ингелфинген-Йоринген.
Beschreibung des Oberamts Oehringen, H. Lindemann, Stuttgart, 1865, S. 111 (Digitalisat)
Wilhelm Mattes: Öhringer Heimatbuch. Hohenlohe'sche Buchhandlung Rau, Öhringen 1929 (1987, ISBN 3-87351-010-3).
Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7.
Gerhard Taddey, „Wie die Hohenloher Grafen wurden“, in: Beiträge zur Landeskunde. Regelmäßige Beilage zum Staatsanzeiger für Baden-Württemberg. Nr. 5 (1976), S. 1−9.