Роден е на 14 юни1933 г. в еврейско семейство в Лодз (Полша) с името Юзеф Левинкопф. Като дете по време на Втората световна война живее в централна Полша под фалшивата самоличност Йежи Кошински с документи, осигурени от баща му. Свещеник от местната католическа църква изготвя фалшиво кръщелно свидетелство, излагайки се на риск. (Наказанието за подпомагане на евреите по време на окупацията на Полша (1939 – 1945 г.) от нацистка Германия е смърт за всички членове на семейството и понякога за жителите на цялото село.) Така семейство Левинкопф успява да оцелее от Холокоста. Бащата на Кошински е подпомогнат не само от местни светски личности и духовници, но и от лица като Мариана Пасьова, член на нелегална мрежа, която помага на евреи да избягват залавянето и екстрадацията в концлагери. Под фалшивото име Кошински семейство Левинкопф живее легално в Домброва Жечицка, близо до Стальова Воля. За известно време членовете му били под закрилата на католическо семейство. Йежи дори служи като министрант в местната църква.[2]
За да емигрира в Съединените щати през 1957 г., създава фалшива фондация, която уж го спонсорира.[4] По-късно той твърди, че е подправил писма от изтъкнати комунистически авторитети, гарантиращи завръщането му в Полша, както е било необходимо за напускане на страната.[4]
В САЩ Кошински първоначално работи какво ли не, включително шофьор на камион,[4] но в крайна сметка успява да завърши Колумбийския университет. През 1965 г. става американски гражданин. През 1967 г. печели Гугенхаймова стипендия, а през 1968 г. и стипендия от Фондация Форд. През 1970 г. печели наградата за литература на Американската академия на изкуствата и словесността.[5] Стипендиите са за написване на книга с политическа документалистика.[4] Преподава в Йейлския университет, в Принстънския университет и в Уеслианския университет.
През 1962 г. Кошински сключва брак с богатата наследница на американски стоманен консорциум Мери Хейуърд Уиър. Развеждат се четири години по-късно. Уиър умира през 1968 г. от рак на мозъка, оставяйки Кошински неспоменат в завещанието си. Той използва опита от брака си в романа си „Среща насляпо“, превръщайки Уиър в героинята Мери-Джейн Къркланд.[4] Още през 1968 г. Кошински се жени повторно, за Катрина фон Фраунхофър (1933 – 2007), маркетингов консултант и потомка на баварски аристократичен род.[4]
Кошински на български
Откъси от романа му „Боядисаната птица“ са излизали в „Литературен вестник“.
Признание и награди
1966 – Prix du Meilleur Livre Étranger (в категория Есе) за The Painted Bird[6]
1969 – Носител на Националната награда за белетристика за Steps[7]
1970 – Носител на наградите на Националния институт на изкуствата и словесността (на английски: National Institute of Arts and Letters) и на Американската академия на изкуствата и словесността (на английски: American Academy of Arts and Letters)
Кошински през 1973 г.
1973 – 75 – Президент на Американския клон на П.Е.Н.. Преизбран през 1974 г., изпълнявайки по този начин длъжността за разрешения максимален срок от два едногодишни мандата.
1974 – B'rith Shalom Humanitarian Freedom Award
1977 – Носител на наградата „Първа поправка“ на Американския съюз за граждански свободи (на английски: American Civil Liberties Union First Amendment Award)
1979 – Носител на наградата за най-добър сценарий на Гилдията на сценаристите на САЩ за Being There (поделена със сценариста Робърт Джоунс)
1980 – Носител на наградата „Полония“ (на английски: Polonia Media Perspectives Achievement Award)
.jpg)
.jpg)
