Италианска лира |
|
Монета от 1000 лири от 1997 г. |
|
ISO 4217 | ITL |
---|
Въвеждане | 17 март 1861 г. |
---|
Извеждане | 28 февруари 2002 г. |
---|
Наследник | евро |
---|
Страна | няма, преди: Италия |
---|
Разделение | центезимо (1⁄100) |
---|
Символ | ₤ или L. |
---|
Банкноти | 1000, 2000, 5000, 10 000, 50 000, 100 000, 500 000 лири |
---|
Монети | 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000 лири |
---|
Централна банка | Банка на Италия |
---|
Монетен двор | Полиграфски институт и държавен монетен двор |
---|
Уебсайт | www.bancaditalia.it |
---|
|
BGN EUR USD |
Италианска лира в Общомедия |
Италианската лира (на италиански: lira italiana) е бившата национална валута, която е била в обращение в Италия, Сан Марино и Ватикана преди въвеждането на еврото през 2002 г.
История
Възникване
Италианската лира се появява в резултат на реформата на император Карл Велики около 780-790 г., в резултат на което римските златни солидуси в обращение са заменени със сребърни каролински денари. Каролингският денар съдържа 1,76 грама сребро, което е приблизително 1,67 г чисто сребро и е сечена монета, единствена за цялата империя. В същото време понятията „солидус“ и „лира“ са били използвани като бройни единици (но не и монети) и всъщност нито солидусът, нито лирата са били издадени като монети. Самата дума „лира“ идва от латинсински – везна (паунд).
Лирата в държавата Италия
Първата монета с номинал в лири е сребърната венецианска лира „Трон“ през 1472 година.[1][2] През 1474 г. тя е заменена от лирата на моцениго, която не се различава по характеристики в теглото, но има различно изображение. Моцениго се сече до 1575 година.[2][3][4]
Лира на обединена Италия
След обединението на Италия под управлението на Савойската династия през 1861 г. започва сеченето на италианската лира за цялото кралство. Издават се монети в купюри от 1, 2 и 5 центезимо от мед, 50 центезимо, 1, 2 и 5 лири от сребро, 10 и 20 лири от злато. Със заповед от 24 август 1862 г. всички монети от бившите италиански щати са заменени с лира със съдържание на злато 0,290323 g чисто злато или 4,5 g сребро, тоест подобно на други монети от Латинския валутен съюз. По-късно към тези номинали са добавени монети от 10 центезимо (мед), 20 центесимо (първо сребро, а след това медно-никелова сплав), 5, 50 и 100 лири (злато). След първата световна война монети от 50 центесимо, 1 и 2 лири започват да се секат от никел, а по време на Втората световна война – от неръждаема стомана. Монети в купюри от 5, 10 и 20 лири са издадени от сребро.
През 1943 г. американско-британското военно командване започва да издава окупационни банкноти (лира на Съюзното военно командване). Банкнотите са печатани в Съединените щати, издавани до 1945 г., и се разпространяват паралелно с италианските лири до 1950 г. Пускането на съюзническата лира довежда до бърза инфлация на територията, контролирана от съюзниците.
На територията на Италианската социална република (1943 – 1945) се издават собствени банкноти, които циркулират заедно с общоиталианските. До края на войната обменният курс и покупателната способност на банкнотите на Италианската социална република остават относително високи, за разлика от териториите, където циркулира американската окупационна лира.[5]
След Втората световна война, поради силната инфлация, центезимото вече не се издава и най-малката номинална монета е от 1 лира. По времето, когато Италия преминава към еврото, в обращение са следните номинали на монети: 5, 10, 20, 50, 100, (монети в номинали от 50 и 100 лири са направени от стоманена сплав, наречена акмонитал), 200, 500 и 1000 лири.
На 1 януари 2002 г. еврото влиза в обращение, като се използва наравно с лирата до 1 март 2003 г., когато лирата напълно излиза от обращение. От всички предходни валути на еврото, италианската лира е най-евтината валута по отношение на стойността на основната единица. Обменният курс е 1936,27 лири за 1 евро. В продължение на 10 години Банката на Италия предоставя възможност за размяна на лири за евро.
Банкноти и монети
Източници