PROFILBARU.COM

Исторически музей
(Самоков)
	Исторически музей; (Самоков)
Местоположение	Самоков, България
Тематика	история; археология; етнография; иконопис
Основан	1930 г.
Обект на БТС	79
Печат	има
Работно време
Лятно работно време	8:30 – 12:00; 13:00 – 17:30; (почивни дни: няма)
Зимно работно време	8:30 – 12:00; 13:00 – 17:30; (почивни дни: неделя и понеделник)
Допълнителна информация
Адрес	2000, Самоков, ул. „В. Захариев“ №4
Телефон	0722/66712 уредници; 0722/66599 директор
Сайт	Официален сайт
	Местонахождение в Самоков
	Исторически музей; (Самоков) в Общомедия

Историческият музей в Самоков е основан през 1930 година по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев.

История

Отначало музейната сбирка се помещава в сградата на читалище „Отец Паисий“, но впоследствие се обособява в самостоятелна солидна сграда зад него. Официално институцията е утвърдена от Министерството на просвещението през 1936 година. През 1937 година е положено началото на етнографската сбирка на музея, а на следващата година е направена първата изложба под ръководството на проф. Христо Вакарелски.

Самата сграда е била проектирана от архитект Юрдан Юрданов в края на 1930-те години, първата ѝ копка е направена през 1940 година от Богдан Филов, но е завършена едва след края на Втората световна война. От 1943 г. музеят се помещава в днешната си сграда. През 1958 и 1966 година са завършени съответно експозициите посветени на Възраждането и революционните борби в региона.

Понастоящем музеят разполага с фонд от около 30 000 музейни експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции.

Етнографската сбирка датира най-рано и е дело на основателите на музея като непрекъснато е обновявана през годините. Чрез текстил, носии, накити и занаяти е показан бита и поминъка на старите самоковци.

В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър при един от отливите и датират от I в. пр.н.е. Останалите експонати са от землището на село Поповяне и са датирани към 3 – 4 век.

Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини има и оръжейна сбирка. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

3500 произведения на изкуството съхранява днес Историческият музей, както и своя художествена галерия.

Много показателен е фактът, че днешната сграда на музея е проектирана в края на тридесетте години, а първата копка е направена през 1940 г. от премиера професор Богдан Филов. Сградата е завършена скоро след войната.

Част от хората работили всеотдайно за музейното дело в Самоков като директори на музея:

Наум Хаджимладенов – 1931 – 1935 г.
Асен Геров – 1935 – 1936 г.
Христо Йончев-Крискарец – 1936 – 1949 г.
Слави Генев – 1950 – 1958 г.
Донка Белстойнева – 1958 – 1973 г.
Тодор Вълчев – 1973 – 1991 г.
Димитър Балабанов – 1991 – 2006 г.
Нина Христовска – 2006 – 2014 г.
Веселин Хаджиангелов – 2014 г.

Експозиции

На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към 3 – 4 век) и по бреговете на язовир Искър (датирана към 1 в. пр.н.е.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от 19 век, пафти, колани и накити, съдове, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук (наречен „самоково“), чиито прототипи са били задвижвани от водите на Искър. В експозицията на първия етаж е изложена и първата печатарска преса от 1828 година на основоположника на печатарството в България, Никола Карастоянов. Сред документите в сбирката на музея е отпечатък от първото българско списание, „Любословие“, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, печатана през 1846 година, училищен правилник от 1861 година.

На втория етаж на музея е разположена художествената и иконографската сбирка, представена от пейзажи на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа, скици и рисунки, както и лични вещи на Образописов. Част от сбирката е дарение от колекционера Боян Радев. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран.

В двора на историческия музей е аранжиран малък лапидариум на открито, един от чиито експонати е тракоримски саркофаг от II–III в. Ансамбъла допълват скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.

Експонати на музея
„Исус Христос Вседържител“, икона на Христо Димитров, 1795 г.
Сребърен филигранен обков на икона, 19 век
Сандъчето за бои и лични вещи на Никола Образописов
Първатата печатна преса в България на Никола Карастоянов, 1828 г.

Източници

„Никола Иванов Образописов. 1829 – 1915“, издание на Исторически музей-Самоков, 2009 ISBN 978-954-8623-05-6
„Самоков.1989“, издание на Общински народен съвет – Самоков, 1989 г.