Една от най-титулуваните и най-известни полски спортисти, медалистка от четири летни олимпийски игри.
Носителка на седем олимпийски медала (3 златни, 2 сребърни и 2 бронзови), десет медала от европейски първенства (5 златни, 1 сребърен и 4 бронзови). Дългогодишна националка на Полша в международни състезания и европейски купи.[2]
Четирикратна носителка на наградата за най-добър спортист на Полша в гласуването на спортния ежедневник Пшегльонд Спортови (на полски: Przegląd Sportowy).[3] Най-добър спортист на света за 1974 година според информационната агенция „United Press International“.
Биография
Произход и образование
Родена в еврейско семейство като Ирена Киршенщайн на 24 май в Ленинград. Умира на 29 юни 2018 г. във Варшава.
Баща ѝ Якуб Густав Киршенщайн е инженер от Варшава, а майка ѝ Евгения (с моминско име Рафалска) е от Киев. Родителите ѝ се запознават в Узбекистан, по време на евакуация през 1941 г. През 1947 г. заедно с дъщеря си отиват да живеят във Варшава. През 1953 г. родителите ѝ се развеждат и тя отива да живее с майка си на ал. „Шверчевскего“ (днес „Солидарношчи) във Варшава.
Абсолвентка е на XXXVII общообразователна гимназия „Ярослав Домбровски“ във Варшава и на Факултета по социални науки на Варшавския университет (през 1970 г. завършва специалност икономика на транспорта)[4].
Спортна кариера
Ирена Шевинска през 1964 г.
Започва да се занимава с лека атлетика през есента на 1960 г., когато е на 14 години, като участник в групата на учениците от 37. основно училище във Варшава, чийто треньор е Ян Копито. В началото на спортната си кариера стартира с цветовете на варшавската „Полония“ и през 1962 г. в Лодз извоюва първите медали в първенство на Полша за юноши[5].
Първите си международни успехи постига още през 1964 г. – в провелите се във Варшава европейски игри за младежи (по-късно Младежко първенство на Европа) печели три златни медала в дисциплините 200 метра бягане, скок на дължина и заедно с колежките в щафетата 4 × 100 метра. Месец по-късно на олимпийските игри в Токио извоюва сребърен медал в скок на дължина и бягане на 200 метра, а заедно с Тереса Чепли, Халина Гурецка и Ева Клобуковска поставят нов световен рекорд (с време 43,69) и печелят златото в щафетното бягане. Година по-късно на Универсиадата в Будапеща спечелва три медала, а през 1966 г. също в унгарската столица извоюва още четири медала (три от които златни) в европейското първенство по лека атлетика. През 1968 г. на олимпийските игри в Мексико побеждава в бягането на 200 метра, като поставя нов световен рекорд с време 22,58 и извоюва бронзов меда на 100 метра бягане. В щафетното бягане 4 × 100 метра полските лекоатлетки губят щафетата и не успяват да стигнат до финала, което води до редица медийни манипулации. Във връзка с това, както и заради събитията, свързани с Полския март 1968, Шевинска става обект на антисемитски атаки[6]. За нея се застъпва известният фейлетонист Вех. През зимата на 1969 г. на европейското лекоатлетическо първенство на закрито в Белград печели три медала[7].
Тъй като е бременна пропуска летния сезон през 1969 г., но през 1970 г. след раждането на сина си Анджей стартира в универсиадата в Торино. През зимата на 1971 г. застава на почетната стълбичка на Европейското първенство на закрито, печелейки медал за скок на дължина. През лятото на 1971 г. на Европейското първенство в Хелзинки спечелва бронзов медал в бягането на 200 метра. В новогодишната нощ на 1971 г. срещу 1972, по време на събиране в Закопане, получава контузия (изкълчване на левия крак), заради което е принудена да се откаже от скока на дължина[8]. На Олимпийските игри в Мюнхен печели бронзов медал в бягането на 200 метра и достига на полуфиналите в бягането на 100 метра. На Европейското първенство на закрито в Ротердам се класира четвърта в бягането на 60 метра. В летния сезон на 1974 г. на Европейското първенство в Рим печели три медала (от които два златни в бягането на 100 и на 200 метра). В началото на март в Катовице се провежда Европейското първенство на закрито, в което Шевинска извоюва бронзов медал в бягането на 60 метра. На Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. печели златен медал, поставяйки нов световен рекорд с време 49,29. Двукратна носителка на бронзов медал на Европейското първенство в Прага (1978). При последното си олимпийско участие в Москва през 1980 достига до полуфинала в бягането на 400 метра[9].
След края на спортната кариера
След като през 1980 г. приключва спортната си кариера, започва дейност в редица организации. От 1980 г. до 2009 г. е член на управителния съвет на Полския лекоатлетически съюз (Polski Związek Lekkiej Atletyki) (в периода 1997 – 2009 е негов председател). През 1982 – 1989 г. е член на Патриотичното движение за национално възраждане. През 1984 г. е избрана в Женския комитет на Международната асоциация на лекоатлетическите федерации, а през 1995 г. в съвета на Европейската атлетическа асоциация. От 2005 до 2009 г., а след това и през 2011 е член на съвета на МАЛФ (Международна асоциация на лекоатлетическите федерации)[10].
Известно време е заместник-председател на Полския олимпийски комитет, а от 1998 г. член на Международния олимпийски комитет. През 2005 г. е член на почетния избирателен комитет на Лех Качински[11].
Член е и на почетния комитет за подкрепа на Бронислав Коморовски за президентските избори в Полша през 2015 г.[12]
Личен живот
През 1967 г. се омъжва за Славомир Шевински, също спортист – бегач на 400 метра с препятствия, неин треньор и фотограф. Имат двама сина:
Анджей Шевински (роден 1970 г.) – полски волейболист, спортен активист и политик.
Ярослав Шевински (роден 1981 г.) – информатик.
Умира на 29 юни 2018 г. след тежка битка с рака.
Погребението, състояло се на 5 юли 2018 г., е изключително тържествено – тленните останки са изпратени от Представителната бригада на Полската армия, президента на Република Полша и съпругата му, премиерът Матеуш Моравецки, министърът на спорта Витолд Банка, президентът на МОКТомас Бах, президентът на световната лекоатлетическа федерация Себастиян Коу, както и много от най-добрите спортисти. Ирена Шевинска почива в Алеята на заслужилите в гробищния парк „Повонзки“ във Варшава[13].
Гробът на Ирена Шевинска
Награди и отличия
Копия от медали и автограф на лекоатлетката
През 1974 г. в класацията на United Press International е избрана за най-добра спортистка в света. Четирикратна победителка в класацията на „Пшегльонд спортови“ на 10-те най-добри полски спортисти. През 1981 г. е включена в International Jewish Sports Hall of Fame – международната галерия на славата на спортисти от еврейски произход[14]. През 1984 г. получава титлата „Спортист на 40-те години на Полската народна република“.
На 29 септември 2007 г. получава почетната титла доктор хонорис кауза на Академията за физическо възпитание и спорт в Гданск.
През 1994 г. е отличена с медал Kalos Kagathos, връчван на значими спортисти, които са постигнали успех и извън спорта. През 2009 г. получава титлата Почетен председател на полския лекоатлетически съюз, а през 2012 г. е включена в Залата на славата на ИААФ (IAAF Hall of Fame)[15].
Едно от основните училища в Пултуск носи нейното име.
Почетен гражданин е на Бидгошч, от 10 септември 2014 г. е почетен гражданин и на Сопот, от 20 септември 2014 г. на Пултуск, а от 26 март 2015 г. и на Згеж. През юни 2018 г. е отличена от кмета на град Торун с медал Thorunium[16].
През 2018 Международната лекоатлетическа федерация решава да увековечи паметта за 12-те най-значими фигури в историята на леката атлетика, сред които е и Ирена Шевинска. Паметна плоча с нейното име ще бъде поставена на стадион Завиша в Бидгошч, където поставя нов световен рекорд в бягането на 400 метра[17].
↑((pl)) Petruczenko, Maciej. Krzepki staruszek. przegladsportowy.pl, 2017. Посетен на 08.07.2018 г.
↑Szewińska (Kirszenstein) Irena. Polski Komitet Olimpijski. [посещение 23 януари 2014]
↑Złoci Polacy – Irena Szewińska. pekin.onet.pl. [посещение 24 януари 2014].
↑Artur Łukasiewicz: Marzec ’68 w naszym regionie minął spokojnie. Gazeta Wyborcza. [посещение 2010-02-28].
↑Janusz Rozum, Daniel Grinberg, Zbigniew Jonik, Henryk Kurzyński, Leszek Luftam, Stefan Pietkiewicz, Tadeusz Wołejko: 90 lat polskiej lekkoatletyki 1919 – 2009. Warszawa: Komisja Statystyczna PZLA, 2009. ISBN 978-83-902509-9-1.
↑Adam Klein: Rozmowa z Ireną Szewińską. bieganie.pl. [посещение 24 януари 2014].
↑Janusz Rozum, Daniel Grinberg, Zbigniew Jonik, Henryk Kurzyński, Leszek Luftam, Stefan Pietkiewicz, Tadeusz Wołejko: 90 lat polskiej lekkoatletyki 1919 – 2009. Warszawa: Komisja Statystyczna PZLA, 2009. ISBN 978-83-902509-9-1.
↑Janusz Rozum: Irena Szewińska członkiem Rady IAAF. Polski Związek Lekkiej Atletyki. [посещение 24 януари 2014].
↑Wojciech Kukliński: Irena Szewińska: Rozumiem problemy zawodników. Głos Szczeciński. [посещение 24 януари 2014].
↑Maciej Jałoszyński: Tokio 2020: Irena Szewińska ekspertem MKOl. Polski Związek Lekkiej Atletyki.[посещение 24 януари 2014]
