Иво Димчев е български певец, режисьор, хореограф, автор на текстове и визуален артист.[1]
Ранни години
Роден е в София през 1976 г.
В периода 1992 – 1996 г. учи и завършва в 4xC, експерименталното театрално училище на режисьора Николай Георгиев.[1][2]
Кариерa
През 1998 г. Димчев е приет в специалност „актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Крикор Азарян и асистенти доцент Тодор Колев и Атанас Атанасов в НАТФИЗ, но напуска академията на следващата година.[1]
По-късно играе съответно в пиесите „Хронология на сънуването“ на Галин Стоев и „Психозис“ на Десислава Шпатова на сцените на Народен театър „Иван Вазов“ и Театрална работилница „Сфумато“.
От около 2001 г. Димчев се занимава с авторски спектакли в сферата на съвременния танц и пърформанс.[2] Измежду тях са Sleeping Dog /2001/, The Garden of the singing ficuses /2002/, Lili Handel /2004/, Paris /2009/ , Som Faves /2009/,P project /2010/, I-on /2011/, X-on /2012/, Fest/2013/, I-Cure /2014/, Operville/ 2015/, Facebook theatre/2016/, Sculptures/2017/, Selfie concert/2018/, In Hell with Jesus/Top 40 /2023/, METCH /2024/ и много други спектакли, които представя на стотици фестивали в Европа, САЩ, Русия, Азия, Австралия и Южна Америка.
През 2016 г. Димчев е удостоен с награда „Икар“ в категория „Съвременен танц и пърформанс“ за „Опервил“ и „Фейсбук театър“.[3]
От 2011 г., освен с танц и пърформанс, той се занимава и с пеене и концерти.
През 2017 г. издава първият си авторския си албум Songs from my shows. Следват Sculptures /2017/.[2], Тракия /2022/.
През 2018 г. се класира на кастингите за британския X-Factor с 3 пъти да, като единствено Луи Томлинсън не го подкрепя.[4]
Димчев издава песента „Корона. къш къш!“ по време на пандемията с Ковид-19 в България.[5]
По време на пандемията с Ковид-19 в България Иво Димчев инициира проекта "Your Home is my theatre" и изнася над 400 домашни концерти в домовете на хората в България, Истанбул, Ню Йорк и Лос Анжелис. Във връзка с тези концерти BBC го наричат "културен феномен", а списание The New Yorker публикуват няколко страници портрет за артиста и неговата снимка излиза на корицата на онлайн изданието. Автор на статията е Димитър Кенаров.
През 2022 г. играе във филма на Теодор Ушев „Ф1.618“, за който също записва и песента „Erotic star“.[6]
От Ноември 2023 Иво Димчев е резидентен артист в театър Ла Мама в Ню Йорк, където е премиерата на мюзикъла In Hell with Jesus/Top 40 и соловият му спектакъл METCH.
На 16ти Ноември 2023 NYTimes посвещават 2 страници на Иво Димчев и неговият спектакъл в статията: Life Is Raw. Life Is a Work of Art. Enter the World of Ivo Dimchev. [1]
Други дейности
Димчев преподава изкуство в 6 световни академии, занимава се с активизъм за равноправието и защитата на ЛГБТ гражданите от дискриминация, както и с писателска дейност.[2]
През 2014 г. открива МОЗЕЙ, независимо пространство за съвременно изкуство, в София.[1]
През 2016 издава книгата Stage Works /2002-2016/
През 2017 издава Лирика и Педературси
През 2022 издава първото издание на ПЕСНОПОЙКА, която съдържа всички негови песни до този период.
Личен живот
Димчев е хомосексуален.[7]
От 2006 г. се лекува от ХИВ.[8]
Награди
- 2016 – Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за „Съвременен танц и пърформанс“ за „Опервил“ и „Фейсбук театър“ в „Театър Азарян“.
- 2008 – Наградата за „най-добро представление“ на френските критици за Lili Handel.
- 2007 – Наградата на алтернативния театрален фестивал в Унгария за „най-добър танцов спектакъл“ за трилогията 2 solos 1 duet/Thank you, The R and Golden duet.
- 2005 – Наградата на международното жури от критици за „най-добър актьор“ на MASK фестивала в Унгария за Lili Handel.
Албуми
- Sculptures (2017)[2] – Поп
- Songs from my shows /2017/
- Trakia /2022/
Филми
Източници
Външни препратки
