Иво Сапунов е роден на 18 януари 1932 г. в семейството на инженер Георги Сапунов (1892 – 1962) и Цветана Сапунова (1904 – 1995) в град Русе.[2] През 1949 г. завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия в град София. В същата година е приет за студент по „естествена история“ в Софийския университет. През 1954 г. се дипломира с квалификация геолог-палеонтолог.[4]
Веднага постъпва на работа като младши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН. В този институт работи в продължение на 50 години и се пенсионира като старши научен сътрудник I степен през 2004 г. Защитава кандидатска дисертация през 1966 г. и докторска през 1985 г. В периода 1979 – 1999 г. завежда секцията „Палеонтология и стратиграфия“.[2] Чете лекции по таксономия и номенклатура в Софийския университет. Участва в различни професионални колективи при проучвания на нефт и газ на седиментните последователности в Мизийската платформа, в българските геоложки експедиции в Алжир и при съставянето на отделни картни листа от Геоложката карта на България в мащаб 1:100 000 на литографски принцип. Бил е член на Международната комисия по стратиграфия и член на Националната комисия по стратиграфия на България.
Научните му интереси и приноси са предимно насочени към фосилите амонити и техните последователности по време на различните юрски серии в България. [1] Описва нови за науката таксони.
Иво Сапунов е автор и съавтор на повече от 200 публикации. Oсобено място в творчеството му заема публикуваната от него през 1979 г. монография „III.3 Горна Юрска серия: Ammonoidea “ от поредицата „Фосилите на България“.[5]
Участва в колектива, съставил първото българско издание на Международния кодекс на зоологическа номенклатура (МКЗН).[6] Участва и като съавтор в публикувания през 2002 г. „Стратиграфски кодекс на България“.[7][2]
Участва в уреждането и обогатяването на палеонтоложката колекция при Геологическия институт при Българската академия на науките, на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и на палеонтоложката колекция и експозиция към Националния природонаучен музей.[8][9]
↑Сапунов, Иво Георгиев. Горна юрска серия, (Ammonoidea) // Фосилите на България. Т. ІІІ.3. Българска академия на науките, 1979.
↑Международен кодекс на зоологическа наменклатура; приет от XV Международен конгрес по зоология (превод на български език Д. Дечева). София, Издателство на БАН, 1964.
↑Николов, Тодор; Сапунов, Иво. Стратиграфски кодекс на България. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2002.
↑Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
