Златна була (1356)

Карл IV издава Златна була

Златната була от 1356 г. (на латински: Bulla Aurea) е указ, приет от Райхстага в Нюрнберг и утвърден от император Карл IV като основен акт на Свещената Римска империя.

Санкционира утвърдилото се в Германия княжеско многовластие. Оригиналният текст на документа е на латински. Наречена е златна заради златния печат, който носи.

Съдържание на булата

Състои се от 31 глави:

• 6 глави – въпроси, свързани с избора на краля.

Булата регламентира избора на германски крал (император) от колегия от седем, посочени изрично имперски курфюрсти: (архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, краля на Чехия, Рейнския пфалцграф, херцога на Саксония и маркграфа на Бранденбург)

• 4 глави – опит да се възстанови феодален порядък.
• 21 глави – князете-избиратели, техните привилегии.

Определя правата им и забранява разделянето на територията на курфюрствата. Водеща роля в Рейхстага се определя на архиепископа на Майнц. С този документ се потвърждава правото на курфюрстите на неограничено сечене на собствени монети.

Курфюрстите винаги трябва да се срещнат в рамките на 3 месеца след смъртта на римския крал и следващите 30 дни, за да изберат нов, без да се изисква единодушие, но простото мнозинство е достатъчно. Избирателната секция трябва да бъде във Франкфурт на Майн.

Златната була подчерта изключителната позиция на бохемския крал, който трябваше да има предимство пред всеки друг избирател, присъстващ на Райхстага и други известни събрания в империята. Например, той може да последва императора и да носи корона на главата си. Златната була въвежда и други привилегии за бохемското кралство: потвърждава свободния избор на чешкия крал от чешкия парламент в случай на изчезване на кралското семейство или наследственост след отказ. Императорът не може да предоставя чешката държава на друг ако кралят умре, дори не може да назначава бохемския крал. Бохемското кралство има изключително право на съдебен суверенитет. Така разпоредбите поставят Чешкото кралство на специално, независимо и привилегировано място в империята.^[1][2][3][4]

• изображения на текста и печата
• 
• 
• 
• 
• 

Действието на булата е прекратено с края на съществуването на империята (през 1806 г.) от Наполеон.

Права на курфюрстите

Обсъждане от 7-те курфюрсти на избора Хайнрих VII за император. Курфюрстите може да се определят по гербовете (от ляво надясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия

Правата и особените привилегии на курфюрстите както са признати от „незапомнени времена“, преди да бъдат документално оформени от Златната була на Карл IV (1356), първоначално са свързани с определена общоимперска длъжност, която заема титулярът на определено курфюрство. Статусът на седемте князе на империята:

• архиепископът на Майнц, като „имперски велик канцлер Германия“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
• архиепископът на Трир, като „имперски велик канцлер на Галия и Бургундското кралство“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
• архиепископът на Кьолн, като „имперски велик канцлер на Италия“ (нем. Reichserzkanzler, лат. archicancellarius imperii);
• кралят на Бохемия, като „имперски велик виночерпец“ (нем. Reichserzmundschenk, лат. archipincerna imperii);
• пфалцграфът на Рейн, като „имперски велик иконом“ (нем. Reichserztruchseß, лат. archidapifer imperii);
• херцогът на Саксония, като „имперски велик маршал“/ Първи церемониалмайстор/(нем. Reichserzmarschall, лат. archimarescallus imperii);
• маркграфът на Бранденбург, като „имперски велик касиер“ /Първи камерхер/(нем. Reichserzkämmerer, лат. archicamerarius imperii).

Изображения в Нюрнбергска хроника

Нюрнбергска хроника	Португалска хроника
	Архиепископ на Трир Архиепископ на Кьолн Архиепископ на Майнц император крал на Бохемия Пфалцграф на Рейн херцог на Саксония Маркграф на Бранденбург

Източници

1. BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 318-324
2. SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316–1378), s. 243–244
3. Vlastní životopis Karla IV., s. 32–33
4. ČORNEJ, Petr, a kol. Dějiny zemí Koruny české I. Praha, Litomyšl: Paseka, 2003. ISBN 80-7185-605-3. S. 117.

• Winfried Becker: Der Kurfürstenrat. Grundzüge seiner Entwicklung in der Reichsverfassung und seine Stellung auf dem Westfälischen Friedenskongress. Aschendorff, Münster 1973.