PROFILBARU.COM

Зигмунт Крашински
	Зигмунт Крашински
	Крашински, сниман от Карол Байер (преди 1859 г.)
Роден	19 февруари 1812 г. Париж, Франция
Починал	23 февруари 1859 г. (47 г.) Париж, Франция
Професия	писател
Националност	поляк
Жанр	поезия, драматургия
Направление	романтизъм, полски месианизъм
Съпруг	Елиза Браницка
Деца	Владислав Винценти Крашински; * Зигмунт Йежи Крашински; * Мария Беатриче Крашинска; * Елиза Крашинска;
Подпис
	Зигмунт Крашински в Общомедия

Зѝгмунт Крашѝнски, с рождено име Наполѐон Станѝслав Лю̀двик Зѝгмунт Крашѝнски, герб Шлеповрон (на полски: Zygmunt Krasiński, пълно име: Napoleon Stanisław Adam Ludwik Zygmunt Krasiński; 19 февруари 1812 Париж – 23 февруари 1859, Париж) е полски поет и драматург, считан за един от тримата великите полски поети в епохата на романтизма наред с Адам Мицкевич и Юлиуш Словацки.^[1]

Биография

Крашински е роден в шляхтишкото семейство на генерал граф Винценти Крашински и княгиня Мария Уршуля Радживил.^[2] Принадлежи към тази част на полската шляхта, която поддържа добри отношения с окупационните правителства. Бащата на поета е генерал на Наполеон I Бонапарт, а впоследствие – лоялен поданик на руския император.^[3]

Крашински изучава право във Варшава, а после в Женева, където се запознава с Адам Мицкевич. След 1829 г. живее в чужбина, най-вече във Франция и Италия. Крашински публикува голяма част от своите творби анонимно. Години наред води кореспонденция с най-различни лица, в това число и с доста властния си баща, чието влияние не успява напълно да избегне. Няколко тома с писма на Крашински са публикувани през 60-те и 70-те години на 20 в.^[4]

На 26 юли 1843 г. Крашински се жени за Елиза Браницка (1820 – 1876), полска графиня.^[5]

Творчество

Зигмунт Крашински е един от тримата поети (заедно с Мицкевич и Словацки), считани за пророци на полския романтизъм. Той е по-консервативен от другите двама в социално-политическо отношение.^[6]

Сред ранните му произведения са:

„Иридион“ (на полски: Irydion; 1833 – 1836) драма, която се отнася за времето на упадъка на Древен Рим
„Ахай-Хан“ (на полски: Agaj-Han, 1834) исторически роман
„Небожествена комедия“ (на полски: Nie-boska Komedia, 1835) драма

Драматичните произведения „Иридион“ и „Небожествена комедия“ са определяни като особено впечатляващи. ^[7]^[8] Макар да не споделя много от възгледите на Крашински, в своя „Курс по славянска история“ („Kurs literatur slowianskich“) Мицкевич разглежда „Небожествена комедия“ като една от най-великите драми от епохата на романтизма.^[7]

Сред лирическите произведения на Крашински най-голям интерес предизвиква философската и политическата поезия. Неговите месианистични философски възгледи са отразени особено в по-късните произведения като „Три мисли, останали от Хенрик Лигенза“ на полски: Trzy myśli pozostałe po Henryku Ligenzie (1840) и „Зазоряване“ на полски: Przedświt (1841 – 1843).

Авторът вижда Полша като „Христос на народите“, избраната нация, която според него трябва да бъде поведена от аристокрацията, чиито минали постижения я правят достойна за това дело.^[7]

През следващите години Крашински постоянно се връща към реторичните тонове на „Зазоряване“. Те присъстват в „Псалми на бъдещето“ на полски: Psalmach przyszłości (1845 – 1847), „Последният“ (1840 – 1847), „Resurecturis“ (Възкресение) (1851) и др. В най-популярното от тези произведения – римуваните трактати „Псалми на бъдещето“, Крашински критикува възгледите на демократично-революционния Хенрих Каменски, порицава антифеодалното движение и предсказанието за социална революция. Това предизвиква ответна реакция от страна на Юлиуш Словацки, който не споделя възгледите на Крашински и между двамата възниква литературен двубой.^[7]

Крашински е особено значима фигура за полската национална култура. Творбите му са превеждани на много чужди езици. Драматични произведения като „Иридион“ и „Небожествена комедия“ се поставят на сцена и до днес.