Зе Руй

Зе Руи
Лична информация
Роден16 септември, 1982
Ръст179 см
ПостЛяво крило
Юношески отбори
1996 – 2001 Алверка
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2001 – 2002
2002 – 2004
2004 – 2006
2004 – 2005
2005 – 2006
2006 – 2007
2007 – 2009
2010
2011 – 2012
2012 – 2014
2014 – 2016
2016 – 2018
2018 – 2019
2019 – 2021
2021 – 2022
2022 – 2023
2023 – 2024		 Лоуриняненсе
Алверка
Бенфика
Витория Сетубал *
ФК Пенафиел *
Насионал Мадейра
ЦСКА
Глория Бистрица
Навал
Академико Визеу
Лузитано Вилдемоиньош
Сатау
Силгейрош
Пайвенсе
Моимента Дау
Карваляиш
Агиар да Бейра		10
35
0
24
24
7
22
17
19
61
49
16
22
33
31
14
24		(3)
(2)
(0)
(3)
(1)
(0)
(1)
(0)
(0)
(7)
(2)
(3)
(1)
(1)
(9)
(2)
(6)
Национален отбор²
2004 – 2010 Кабо Верде8(0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 1 януари 2025.
2. Информацията е актуална към 1 януари 2025.
* Играе под наем в посочения отбор.

Жозе Руи Тавареш да Вейга (на португалски: José Rui Tavares da Veiga), по-известен като Зе Руи (на португалски: Zé Rui) (роден на 6 септември 1982 г. в Повоа де Санта Ирия, Португалия), е бивш португалски футболист, по произход от Кабо Верде, играл на позицията полузащитник (ляво крило).

Клубна кариера

Кариерата му стартира в школата на „Алверка” през 1996 г. Минава през всички възрастови категории при юношите, но не подписва професионален договор и е освободен през лятото на 2001 г. Преминава в четвъртодивизионния „Лоуриняненсе”, за който изиграва 10 мача и отбелязва 3 гола в рамките на един сезон. Представянето му там не остава незабелязано от родния му клуб, тогава във второто ниво на португалския футбол, който го връща в редиците си. Там остава два сезона, като записва общо 35 мача с два гола и помага на „Алверка” да се изкачи в Примейра Лига. В края на втората кампания тимът му изпада от елита, но с играта си Зе Руи привлича интереса на „Бенфика” и е привлечен от „орлите” през лятото на 2004 г.[1] с договор за пет години[2]. През първия сезон е пратен под наем в друг първодивизионен отбор - „Витория Сетубал”,[3] за който участва в 24 срещи и вкарва 3 гола. През лятото на 2005 г. отново е преотстъпен, този път на „Пенафиел”, където изиграва 24 мача и отбелязва 1 гол. След това договорът му с Бенфика е прекратен и той преминава в „Насионал Мадейра”,[4] където обаче нещата за него не се развиват добре и записва участиe само в 7 срещи.

През лятото на 2007 г. решава да опита късмета си в чужбина, когато разтрогва договора си с „Насионал Мадейра”[5] и преминава със свободен трансфер в ЦСКА.[6] Слаба форма и конфликт с треньора Стойчо Младенов, породен от липсата на дисциплина и влечението му към нощния живот, водят до временното му отстраняване от състава.[7][8][9] Макар че получава втори шанс,[10] ролята му е ограничена предимно до тази на резерва, като записва само 13 участия с червената фланелка през първия си сезон в тима. Въпреки сътресенията в отбора през лятото на 2008 г. той остава на „Българска армия”, но е с още по-периферна роля и записва едва 9 мача, като вкарва единствения си гол за отбора при победата над „Спартак” (Варна) на 30 август 2008 г.[11] В края на 2008 г. е пред трансфер под наем във ФК „Баку”, но отказва да премине там, въпреки че ЦСКА и азербайджанският отбор са уточнили всички подробности.[12] През останалата част от престоя си в клуба се подвизава основно за дублиращия отбор,[13] като продължава да се замесва в скандали,[14][15] а през август 2009 г. разтрогва договора си заради неизплатени заплати.[16]

Зе Руи успява да си намери нов отбор едва половин година по-късно, в лицето на румънския „Глория Бистрица”.[17] Там обаче също не оставя положителни впечатления с играта си и след само 17 участия е освободен през лятото на 2010 г. В продължение на една година е без отбор, преди да подпише договор за два сезона със състезаващия се в португалската втора дивизия „Навал”,[18] за който записва 19 мача. Не успял да се наложи и там, той склчюва едногодишен контракт през лятото на 2012 г. с „Академико Визеу”, намриащ в третото ниво на португалския футбол. Записва 31 мача с 4 гола и помага на тима да спечели промоция за втора лига, като благодарение на доброто му представяне договорът му е продължен за още една година.[19] В рамките на сезон 2013/2014 участва в 30 мача и бележи 3 гола, но през втората му половина по-често е резерва, заради пристигането на по-качествен конкурент.[20]

След изтичането на контракта му Зе Руи продължава кариерата си в третодивизионния „Лузитано Вилдемоиньош”,[21] където се подвизава между 2014 и 2016 г. През този период записва 49 мача с 2 гола, но се „отчита” и с 4 червени картона. Оттам нататък той се състезава само на аматьорско ниво, като първо изкарва двугодишен период в „Сатау” в петото ниво на португалския футбол, където играе в 16 срещи и бележи 3 гола. През лятото на 2018 г. преминава в „Силгейрош”, състезаващ се в същата дивизия. Там играе по-често и записва 22 мача с 1 гол. Кариерата му на това ниво продължава в „Пайвенсе” (Вила Нова де Пайва),[22] където между 2019 и 2021 г. играе в 33 мача и бележи веднъж. След това играе за сезон и половина в „Моимента Дау” и записва 31 мача с 9 гола, преди през декември 2022 г. да премине в „Карваляиш”, където играе 14 пъти и бележи 2 гола. През лятото на 2023 г. той за пореден път сменя отбора, като преминава в „Агиар да Бейра”[23], който също е в петото ниво на португалския футбол. За тима, който се оказва и последен в състезателната му кариера, изиграва 24 мача и вкарва 6 гола. През лятото на 2024 г., малко преди да навърши 42-годишна възраст, окончателно спира с футбола.

Национален отбор

Тъй като притежава и гражданство на Кабо Верде, той е повикан за пръв път в националния отбор през 2004 г., като дебютира в квалификация за световното първенство по футбол срещу тима на Ангола, игран на 19 юни. Последното му участие с националната фланелка е на 10 октомври 2010 г. в квалификация за Купата на африканските нации срещу Зимбабве. Изиграва общо 8 мача, в които не успява да се разпише.

Успехи

Личен живот

Женен, с две деца. Живее със семейството си във Визеу от 2012 г. Работи в сферата на строителството като общ работник.[24]

Източници

  1. ↑ A caminho do Benfica omirante.pt, 3 юни 2004
  2. ↑ Promessa sem estreia no Benfica: «Não tive quem me aconselhasse bem» maisfutebol.iol.pt, 25 април 2019
  3. ↑ Zé Rui assina na próxima semana record.pt, 5 юни 2004
  4. ↑ Zé Rui já se treina record.pt, 22 август 2006
  5. ↑ Chilikov e Zé Rui certos no CSKA record.pt, 26 юни 2007
  6. ↑ ЦСКА подписа със Зе Руи за три години btvnovinite.bg, 22 юни 2007
  7. ↑ Стойчо изхвърли Зе Руи от ЦСКА заради пиянски изцепки btvnovinite.bg, 17 септември 2007
  8. ↑ Отстраниха временно Зе Руи от ЦСКА gong.bg, 17 септември 2007
  9. ↑ ЦСКА гони Зе Руи заради пиянство, трима остават без премии topsport.bg, 17 септември 2007
  10. ↑ Зе Руи получи последен шанс в ЦСКА topsport.bg, 19 септември 2007
  11. ↑ ЦСКА записа категорична победа над Спартак (Варна) btvnovinite.bg, 31 август 2008
  12. ↑ Зе Руи заби нож на ЦСКА topsport.bg, 18 декември 2008
  13. ↑ ЦСКА се отказа да търси отбори на двама gol.bg, 24 февруари 2009
  14. ↑ Зе Руи вършее с блондинка topsport.bg, 7 юни 2009
  15. ↑ Хващат Зе Руи да кара пиян topsport.bg, 16 юли 2009
  16. ↑ Зе Руи скъса с ЦСКА gol.bg, 29 август 2009
  17. ↑ Зе Руи подписа в Румъния gong.bg, 2 февруари 2010
  18. ↑ José Rui contratado por duas épocas desporto.sapo.pt, 24 юни 2011
  19. ↑ Nuno Ricardo e José Rui renovam com o Ac.Viseu oderbie.com, 13 юни 2013
  20. ↑ A época de: Zé Rui! a-magia-do-futebol.blogspot.com, 31 май 2014
  21. ↑ "Zé Rui confirmado como reforço dos Trambelos" lusitanofutebolclube.pt, 11 август 2014
  22. ↑ [1]
  23. ↑ [2]
  24. ↑ Promessa sem estreia no Benfica: «Não tive quem me aconselhasse bem» maisfutebol.iol.pt, 25 април 2019

Външни препратки

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!