Запаметяващо устройство

Не бива да се бърка с компютърна памет.

Твърд диск

Запаметяващо устройство (ЗУ) е устройство, предназначено за запис и съхранение на данни върху носител на информация. В основата му на работа може да бъде всеки физически феномен, който осигурява привеждане на системата към две или повече устойчиви състояния.^[1]. Чрез запаметяващи устройства се реализира съхранението на компютърни данни.

Класификация

По формата на записаната информация:

• аналогови;
• цифрови.

По устойчивост на записа и възможност за презапис:

• Постоянни, чието съдържание не може да се изменя от крайния ползвател (например BIOS) и допуска само четене на информацията.
• Записващи, в които ползвателят може да запише информация еднократно (например CD-R).
• Многократно презаписващи (например CD-RW).
• Оперативни – позволяват запис, съхранение и четене на информация в процеса на работа. Бързи, но скъпи запомнящи устройства от този тип са изградени от тригери (например SRAM), по-бавни, но по-евтини разновидности са изградени от кондензатори и полеви транзистори (например DRAM). И двата типа са енергозависими.

По енергозависимост:

• енергонезависими, в които записите не се изтриват при изключване на захранването;
• енергозависими, в които записите се изтриват при изключване на захранването;
  • статични, при които за запазване на информацията е достатъчно запазването на захранващото напрежение;
  • динамични, при които информацията деградира с времето и освен захранващо напрежение е необходима периодична регенерация.

По тип на достъпа:

• С последователен достъп (например магнитна лента).
• С произволен достъп (RAM) (например оперативна памет).
• С директен достъп (например твърд диск).
• С асоциативен достъп (специални устройства, за повишаване на производителността при бази данни).

По геометрично изпълнение:

• дискови (магнитни дискове, оптични, магнитооптични);
• лентови (магнитни ленти, перфоленти);
• барабанни (магнитни барабани);
• картови (магнитни карти, перфокарти, флашкарти, смарткарти);
• печатни платки (модули памет, DRAM, картриджи).

По физически принцип:

• перфорационни (с отвори)
  • перфокарта
  • перфолента
• с магнитен запис
  • феритна памет (пластини и др.)
  • магнитни дискове
    • твърд магнитен диск
    • гъвкав магнитен диск
  • магнитни ленти
  • магнитни карти
• оптични
  • CD
  • DVD
  • HD-DVD
  • Blu-ray Disc
• магнитооптични:
  • CD-MO
• с натрупване на електростатичен заряд в диелектрици (кондензаторни ЗУ, запомнящи електроннолъчеви тръби);
• използващи полупроводникови ефекти (EEPROM, флашпамет)
• звукови и ултразвукови (закъснителни линии);
• свръхпроводящи (криогенни елементи);

По броя на устойчивите (разпознаваеми) състояния на един елемент от паметта:

• двоични
• троични
• десетични

Най-разпространени днес

• Магнитни (например в банкови карти)
• Флашпамет: USB флаш, карти памет в телефони и фотоапарати, SSD
• Оптични дискове: CD, DVD, Blu-Ray и др.
• Твърд диск
• Чипове SDRAM (DDR SDRAM и XDR)

Източници

1. Варламов, И. В. и др. Микропроцессоры в бытовой технике. Радио и связь, Массовая радиобиблиотека. Вып. 1110, 1987. с. 4.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Запоминающее устройство“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​