Всъщност, наименованието „жълто джудже“ не е съвсем точно, тъй като звездите от клас G могат да варират на цвят от бял до много бледо жълт.[8] В действителност, Слънцето е бяло и в спектърът му преобладава синьото и зеленото, но от Земята изглежда жълто или оранжево, поради земната атмосфера и разсейването на Релей, особено при изгрев или залез.[9][10][11] Освен това, въпреки че терминът „джудже“ се използва в контраст с гигантските звезди, жълтите джуджета са по-ярки от 90% от звездите в Млечния път (които са главно по-бледи оранжеви, червени и бели джуджета).
Жълтото джудже синтезира водород в продължение на около 10 милиарда години, докато той се изчерпи в центъра на звездата. Когато това се случи, звездата се уголемява многократно и се превръща в червен гигант (като например Алдебаран).[12] Накрая червеният гигант губи външния си газов слой, който се превръща в планетарна мъглявина, докато ядрото рязко се охлажда и се свива в компактно бяло джудже.[2]
