Жорж Дюма (на френски: Georges Dumas) е френски лекар и психолог.
Биография
Роден е на 6 март 1866 година в Лединян, Франция. Възпитаник е на Висшето педагогическо училище, агреже по философия. Става доктор по медицина през 1894 г. с дисертация на тема „Интелектуалните състояния в меланхолията“ и доктор на филологическите науки през 1900 с дисертация „Гага и радост“.
Като хоноруван преподавател, а след това титулярен професор в Сорбоната (1912), той написва или осъществява ръководство над написването на много трудове, сред които „Трактат по психология“ (1923) и „Нов трактат по психология“ (в седем тома, публикувани от 1931 до 1946 г.), който остава недовършен.
По време на Първата световна война, Дюма работи като психиатър и по-късно представя своите наблюдения, натрупани през този период.
Умира на 12 февруари 1946 година в Лединян на 79-годишна възраст.
Библиография
- Léon Tolstoï et la philosophie de l’amour. Hachette, 1893
- Les États intellectuels dans la mélancolie. Alcan, 1894.
- Traduction avec préface de „Les Émotions“ par Friedrich-Albert Lange. Alcan, 1896.
- La Tristesse et la Joie. Thèse de doctorat ès lettres. Alcan, 1900.
- Auguste Comte, thèse latine, critique. Alcan, 1900.
- Préface de la traduction de La Théorie de l’émotion par William James. Alcan, 1902.
- Psychologie de deux messies positivistes: Auguste Comte et Saint-Simon. Alcan, 1905, Paris.
- Le Sourire et l’expression des émotions. Alcan, 1906.
- Névroses et psychoses de guerre chez les Austro-Allemands en collaboration avec le Dr H. Aimé. Alcan, 1918.
- Troubles mentaux et troubles nerveux de guerre. Alcan, 1919
- Introduction à la psychologie. Son objet – Ses méthodes. Nouveau Traité de Psychologie. Tome I – Fascicule 4. Librairie Félix Alcan, 1936.
- Les Fonctions systématisées de la vie affective et de la vie active. Alcan 1939 Paris, 1939.
- Le Surnaturel et les Dieux d'après les Maladies Mentales. Essai de théogénie pathologique. P.U.F 1946
- La Vie affective, Physiologie – Psychologie – Socialisation. 1948. P.U.F.
Източници
Тази статия се основава на материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
Външни препратки
