PROFILBARU.COM

Жерар дьо Нервал
Gérard de Nerval
	Жерар дьо Нервал Gérard de Nerval
френски поет
	Портрет на Жерар дьо Нервал от Надар
Роден	22 май 1808 г. Париж, Франция
Починал	26 януари 1855 г. (46 г.) Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Националност	Франция
Литература
Псевдоним	Жерар дьо Нервал
Период	1826 – 1855
Жанрове	лирика, пътепис
Направление	романтизъм
Повлиян	Жак Казот
Семейство
Съпруга	няма
Уебсайт	Страница в IMDb
	Жерар дьо Нервал в Общомедия

Жерар дьо Нервал (на английски: Gérard de Nerval) е псевдоним на френския поет, есеист и преводач Жерар Лабрюни. Печели популярност със своя превод на „Фауст“, високо оценен от самия Гьоте. Жерар дьо Нервал става близък приятел на Теофил Готие и Александър Дюма и една от водещите фигури на френския романтизъм. По убеждения е привърженик на деизма.

След 1841 г. получава периодични пристъпи на шизофрения и се самоубива през 1855 г.^[1]

Произведения

Scènes de la vie orientale (1846-1847)
Voyage en Orient (1851)
Смърт в Адриатика от „Пътуване към Ориента“, в алманаха „Фарватер“ (2001), прев. Ася Къдрева
Пътешествие из Ориента, изд. „Алтера“ (2010), прев. Рени Йотова, Весела Антонова
Les Nuits d'Octobre (1852)
Sylvie (1853)
Les Filles du Feu (1854) – разкази
- Les Chimères, стихотворения, добавени към Les Filles de Feu
  Дъщерите на огъня (сборник новели), изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Марина Нитова и др. (Историята на утринната кралица и Солиман, Галантният бохем, Поезия и театър, Дъщерите на огъня)
Aurélie (1855), новела с автобиографични мотиви
Орелия, в сборника „Френски поети сюрреалисти“, изд.: „Народна култура“, София (1992), изд.: ИК „Колибри“, София (1993, 1997), изд. „Захарий Стоянов“ (2011), прев. Стефан Гечев
Promenades et Souvenirs (1854-56)
La Danse des morts (1855)

Стихотворения в сборника „Прокълнати поети“, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1921), прев. Георги Михайлов
Стихотворения в сборника „Прокълнати поети“, изд. „Иван Коюмджиев“ (1936, 1945), прев. Георги Михайлов
Стихотворения в рубриката „Френска поезия“, сп. „Съвременник“ (1999), прев. Валентин Панджаров (Фантазия; Рицари и лакеи)
Стихотворение в сп. „Словото днес“ (2007), прев. Георги Михайлов (Епитафия)
Стихотворения в рубриката „Френски поети“, алм. „Панорама“ (2009), прев. Петър Велчев (Фантазия)