Железопътната линия Филипово – Карлово е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, в южна България, област Пловдив.
История
Първите проучвания за строежа на линията Пловдив – Карлово са правени още през 1896 г. По-късно, през 1911 г. се предлага трасето на линията да минава през Хисаря. През Хисаря дължината на линията се увеличава с около 13 km и затова трасето през Хисаря е неосъществено. Реалното строителство започва през 1922 – 1923 г. Отпуснатите финанси не са достатъчни и се налага да бъдат използвани средства от железопътния данък, временна трудова повинност на работоспособното население и годишните финансови вноски на окръжните съвети и общините, през чиито райони преминава трасето на линията.
Линията Пловдив – Карлово с дължина около 60 km е завършена и открита за редовна експлоатация на 28 септември 1933 г. По технически показатели тя може да се раздели условно на две части. От гара „Филипово“ до сп. „Дъбене“ с радиуси на хоризонталните криви от 650 до 2200 m и максимален наклон на вертикалните криви 10 ‰. От сп. Иван Вазово до гара Карлово с минимален радиус на хоризонталните криви 300 m и максимален наклон на вертикалните криви 17 ‰.
След завършването на Подбалканската железопътна линия значението на железопътната линия Пловдив – Карлово става по-голямо. Тя обаче ще може да изпълнява ролята си на магистрална линия едва след построяването на железопътната отсечка Троян – Христо Даново. Тогава в железопътната мрежа на България ще присъства бъдещета железопътна линия Свищов – Левски – Троян – Карлово – Пловдив.
Железопътна линия Долна махала – Хисаря
Вече при започналото реално строителство на линията Филипово – Карлово е решено Хисаря да се свърже със самостоятелен железопътен клон от гара „Долна махала“. Строежът върви заедно с основната линия, но е завършен едва през 1936 г. Дължината на отклонението е 15 km, а минималният радиус на хоризонталните криви е 300 m.
Съоръжения
| вид на съоръжението
|
km
|
дължина, m
|
| стоманен мост |
9+920 |
17.40
|
| стоманен мост |
15+645 |
17.50
|
| стоманобетонен мост |
20+315 |
10.30
|
| стоманен мост |
29+251 |
39.00
|
| стоманен мост |
37+835 |
19.00
|
| тунел |
40+000 |
165.00
|
| стоманен мост |
43+348 |
74.60
|
| стоманен мост |
48+010 |
29.70
|
| стоманен мост |
51+672 |
30.00
|
| стоманен мост |
58+174 |
16.45
|
| стоманен мост |
59+627 |
15.20
|
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
| от гара
|
до гара
|
скорост
|
| Филипово
|
Труд
|
100
|
| Труд
|
Граф Игнатиево
|
100
|
| Граф Игнатиево
|
Калояново
|
100
|
| Калояново
|
Долна махала
|
85
|
| Долна махала
|
сп. Иван Вазово
|
90
|
| сп. Иван Вазово
|
Баня
|
60
|
| Баня
|
сп. Дъбене
|
90
|
| сп. Дъбене
|
Карлово
|
60
|
Положените релси и в двата участъка са тип „Д“ 40 kg/m с дължина на звената по 12 m на около 5,5 km от гара „Филипово“, а останалите – тип „РПШ“ 31,2 kg/m с дължина 9,55 m. Всички релси са втора употреба.
Експлоатация
В миналото влаковете са се обслужвали с парни локомотиви серия 14.00 и серия 15.00, дизелови локомотиви серия 04.00 и серия 06.00, а пътническите с ДМВ серия 18.00. През 1985 година участъкът е електрифициран и всички влакове се поемат от ЕМВ серия 32.000. От 2008 година линията се обслужва от електрически мотриси серии 30 и 31.
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
