| Жан Виго Jean Vigo |
|
 Жан Виго през 1930-те години |
|
| Роден |
|
|---|
| Починал |
Париж, Франция |
|---|
| Погребан | Баньойско гробище, Баньо, Франция |
|---|
|
| Националност |  Франция |
|---|
|
| Активност | 1930-1934 |
|---|
|
| Уебсайт | |
|---|
| Жан Виго в Общомедия |
Жан Виго̀ (на френски: Jean Vigo) е френски филмов режисьор. [1]
Биография
Смесва реализма и сюрреализма, като всичко това е подчертано с цинично, анархистично отношение към живота. Оригинален, самобитен талант. Макар че има завършени само 3 игрални филма и 1 късометражен („Тарис“, 1931), те предизвикват огромен публичен интерес.
Бащата на Виго, Мигел Алмерейда, активен френски анархист, умира в затвора през 1917. Детството на Виго е нещастно и нездравословно, в подхвърляне между роднини и интернати. Той е болен от туберкулоза и накрая се установява в Ница, където през 1930 режисира първия си филм, „По повод на Ница“, сатирично-социален документален филм. Виго се мести в Париж скоро след това и режисира „Нула за поведение“ (1933), който е обявен за „антифренски“ от цензурата, свален е от сцена след пет месеца и не е показван във Франция до 1945 г.
Трогателната история разнищва въпроса за свободата, срещу властта и вероятно съдържа елементи от нещастното детство на самия Виго. „Аталанта“ (1934) е шедьовър, безпощадно атакуващ същността на френската буржоазия. Наложило се да бъде преработен драстично от продуцентите, страхуващи се от реакцията на публиката. Смъртта на Виго на 29-годишна възраст от левкемия отнема на френското кино един от най-обещаващите му таланти.
В памет на филмовия творец всяка година във Франция се дава наградата „Жан Виго“ за филми, характеризиращи се с „независим дух и добра режисура“.
Филмография
Режисьор
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
